Едип цар. Трагедия

Превод Гео Милев …Античната идея за Съдбата (Fatum) е намерила най-силен израз в Софокловата трагедия „Едип цар". Но мъдрият Софокьл дава едно философско разрешение на ужаса, с който Съдбата дебне човека на всяка стъпка: Не убивай! Този лайтмотив на дълбока човещина звучи и в „Едип цар" и в „Антигена". Не убивай! Защото убийството води друго убийство след себе си. Съдбата е страшен възел от нещастия, който се заплита все повече. Боговете преследват с безброй нещастия безпомощния човек и той пада сразен. Софокьл не казва нищо повече. Но огромното състрадание, което събужда в душата ни страданията на окървавения Едип, ни диктува и неговото - на Едип - оправдание. Едип е невинен. Едип е невинна жертва. И това прозрение издига мъдрия съвет „не убивай!" от първичното стъпало на външен закон до висотата на едно вътрешно съзнание. Това съзнание Софокьл формулира през устата на Едиповата дъщеря Антигона: „Не за вражда, а за любов съм аз!" Наистина, Софокъл не би бил толкова велик, ако неговите трагедии не издигаха мисълта ни до тая върховна висота на човещина и човешко съзнание.