Пощальонът винаги звъни два пъти

„Пощальонът винаги звъни два пъти“ е издаден през 1934 година и веднага среща множество проблеми, породени най-вече от закостенелите възгледи на хората и литературната критика по онова време, като книгата дори е била забранена в някои щати! Но великото изкуство не може да бъде държано дълго под ключ. По-късно, и съвсем справедливо, романът е признат за шедьовър на американската криминална литература и дори е включен сред стоте най-добри романа на всички времена – списък, изготвен от Modern Library и Random House Publishers. Историята е разказана в първо лице от главния герой – младият безделник Франк Чеймбърс, който допуска фатална грешка – отбива се да похапне в крайпътно заведение на име „Двата Дъба“ някъде в Калифорния. Той, разбира се, няма никакви пари, но възползвайки се умело от дарбата си на лъжец не само си изпросва безплатен обяд, а и със сладки приказки успява да убеди собственика, простодушният грък Ник Пападакис, да го вземе на работа. Проблемите възникват след срещата на Франк с младата сексапилна съпруга на Пападакис – Кора. Двамата веднага се харесват и скоро започват бурна връзка зад гърба на наивния и лековерен грък, като дори кроят планове да се отърват от него. Но убийството и измъкването от ръцете на закона се оказват по-лесната част от това, което им предстои. Постепенно ревност, недоверие и параноя обладават и двамата, и с бясна скорост форсират стремглавото им пропадане. На пръв поглед заглавието изглежда напълно извън контекста на книгата, може би дори неуместно и необяснимо, тъй като в цялата история пощальон не се появява никъде, камо ли да звъни. Читателят е оставен да го интерпретира сам, което по особен начин подсилва въздействието на текста. Въпреки че Кейн никога не говори за това, някакво обяснение може да се намери във филмовата адаптация на Тей Гарнет от 1946 година. Джон Гарфийлд, който играе ролята на Франк Чеймбърс, в сюблимният момент на филма казва, че стореното зло може и да ти се размине веднъж, но престъплението не може да остане безнаказано – рано или късно съдбата ти го връща – кофтият й навик да изравнява позициите, а понякога дори да те накаже за нещо, което не си извършил. Филмът, макар и приличен, така и не успява да достигне силата на оригинала. Псевдо-морализаторското му послание почти опропастява добрата работа на екипа. Това което Кейн никога не е правил, а и не би направил, е да морализира. Точно обратното, той е далеч по-заинтересован от първичните човешки инстинкти, отколкото от философски размишления на тема „добро“, „зло“, „съдба“. Книгата не би била това, което е, без уникалният стил на повествованието, който Кейн буквално хвърля на масата като каре аса. Дори не е нужно да се подписва, за да бъде разпознат. Светът, който описва, е студен свят на самота, свят на безнаказано разложение и поквара – свят, нарисуван с черното мастило на нихилизма и суровата, брутална ирония. Макар че героите му не се характеризират с хапливият сарказъм и остроумие на частния детектив Марлоу, тяхното самоунищожително чувство за хумор е завършена характеристика на времето, в което живеят, заедно с безразличното им, дори презрително светоусещане. Ясното, кратко и точно описание на характерите, увлекателното повествование, острият, лаконичен и сбит стил, удивителното сгъстяване на атмосферата, моралните колебания и вътрешните противоречия на героите, светкавичните смени на гледни точки в описанията, горчивият хумор, насечените, кратки диалози и стакатото, с което се повдигат теми-табу за времето си – похот, двуличие, изневяра, незаконни сделки, измама, изнудване, предателство, хладнокръвно убийство – всичко това допринася за издигането на този роман на нивото на завладяващ шедьовър. Придобилата популярност филмова версия на Боб Рафелсън от 1981 г. с участието на Джак Никълсън и Джесика Ланг за съжаление също се плъзга по повърхостта на сюжета, като набляга на еротичната му страна, без да се задълбочава в сложните характери на героите. Джеймс Малахан Кейн (1892–1977) е американски писател от ирландски произход. Започва кариерата си като журналист, без да има намерение и дори желание да пише романи, и вероятно не е очаквал, че написаното от него далеч ще надхвърли рамките на общоприетото разбиране за „благоприличие“. Произведенията му са се гледали с лошо око от тогавашните моралисти и консервативни критици. Интересен факт е, че Кейн е недолюбван от великият си съвременник Реймънд Чандлър (макар че, както се вижда от книгите на Чандлър, той нито е привърженик на класическият морал, а още по-малко би могъл да се нарече консервативен писател). Нещо повече, Чандлър е сценарист на невероятният филм на Били Уайлдър от 1944 г. по романа на Кейн Двойна застраховка. А френският философ, писател и пионер на екзистенциализма, носител на Нобелова награда за литература за 1957 г. Албер Камю признава, че е бил повлиян от него при писането на прочутия си роман Чужденецът. Днес Кейн е признат автор на два шедьовъра на съвременната американска литература – „Пощальонът винаги звъни два пъти“ и „Двойна застраховка“ (очаквайте скоро първото издание на романа на български език от издателство Скайпринт). Тези произведения му гарантират сигурно място в пантеона на великите американски писатели на ХХ век.