- Обем: 272 стр.
- Формат в мм: 130х200
- Дата на включване: 03-12-2009
- ISBN: 9789544915735
- Категория: Съвременни романи
- Издател: Жанет 45
-
Меки корици
Белият тигър
Анотация
Аравинд Адига е четвъртият романист, печелил “Букър” с дебютен роман − “Белият тигър” − в 40-годишната история на наградата. Адига е и вторият дебютант-романист, роден и живеещ в Индия, удостоен с отличието (другият автор е Арундати Рой с “Богът на дребните неща”, 1997).
“Белият тигър” бе определен от журито като “неустоим, яростен, изпълнен с черен хумор роман за издигането на един човек от затънтено и бедно село до горните нива на социалната йерархия”, а също като “нелицеприятен портрет на Индия от дъното до върха.”
За автора:
Аравинд Адига, който от дете мечтае за стане писател, е роден в Мадрас през 1974. В момента живее в Мумбай. Той стана петият индийски автор, носител на “Букър”, нареждайки се сред автори като В. С. Найпол, Салман Рушди, Арундати Рой и Киран Десаи.
Адига е работил като репортер и анализатор за Файненшъл Таймс. Той смята, че критическият поглед на автори като Балзак, Флобер и Дикенс е помогнал на френското и английското общество през ХІХ в. да станат по-добри.
“Във време, когато Индия се готви, заедно с Китай, да поеме контрола над света, за автори като мен е много важно да подчертаваме бруталната несправедливост на индийското общество. Тъкмо това се опитвам да правя. Аз не нападам страната си, това е един дълъг процес на самопознаване.” – каза Адига при връчването на наградата “Букър”.
Отзиви:
„Белият тигър” на Аравинд Адига е една от най-силните книги, които съм чела от десетилетия насам. Без преувеличение. Дебютът на индийския журналист от Мумбай ми дойде като ритник в главата... Един невероятен и яростен роман за несправедливостта и властта.
— Deirdre Donahue, USA Today
"Появила се е нова Муза, която преследва световния наратив – тъмнокожа, ядосана, смешна, самообразована, селско-градска, иконоборческа, плюеща паан и помитаща всичко с езика си. Това е автентичният глас на Третия свят, такъв какъвто никога не сте чували преди. Адига е световен Горки, съвременен Киплинг, който е пораснал и е полудял. Бъдещето на романа е скрито тук."
— Джон Бърдет, автор на Bangkok 8
"Първият роман на Аравинд Адига лежи в засада като самонадеяно признание на измамен, кръвожаден недорасъл философ, който има наглостта да се съмнява в низшето си положение в житейския ред. Неуважението му към по-възрастните и по-висшестоящите от него е шокиращо – дори Махатма Ганди не е пощаден от безсрамния му език. Балрам може би говори с гласа на новата Индия – хитър, недообмислен, самоироничен и невероятно бърз в сграбчването на предимство. В този остроумен роман-притча за променящото се индийско общество има много за похвала, но и много за размисъл."
— Kevin Rushby, The Guardian
"Този изпълнен с устрем роман, чието действие се развива в Индия, се продава като противовес на лъскавата, мечтателна екзотика, която най-често получават западните читатели... Ако това са ръцете, които са построили Индия, то техните внуци наистина ще сритат задника на Америка... КУПЕТЕ ГО."
— New York Magazine
“Изключителен и блестящ...Адига е истински писател с оригинален глас и поглед.”
— Adam Lively, Sunday Times
“Страстният стремеж на Балрам към свобода е стряскащ. Оставени сме да се питаме в какво го превръща той – в поредния главорез от градската джунгла на Индия или в революционер и идеалист? Тази книга ни държи в размисъл до последната страница и дори след нея и това е знак за качествата й и сериозните морални дилеми, които поставя.”
— Adrian Turpin, Financial Times
"„Белият тигър” съдържа пасажи със смайваща красота... Адига никога не оставя прецизността на езика да засенчи непосредствената реалност – без значение колко разгърнат е разказът."
— Lee Thomas, San Francisco Chronicle
“Колкото по-образован, толкова и по-корумпиран става Балрам. И все пак съчувствието на читателя към бившия разносвач на чай никога не угасва. Създавайки герой, едновременно хитър и с психопатски наклонности, Адига сътворява образ почти толкова запомнящ се като този на Пип и се превръща в Чарлс Дикенс на поколението на кол-центровете.”
— The Economist