Меко казано

…Но Светльо се мъчеше да заспи в своята стаичка и едва ли виждаше всичко това. Беше си взел в креватчето шестте индианеца от пластмаса и един му се беше отпечатал на бузата. Прозорецът беше само притворен и едно голямо Куче го бутна и влезе с мек скок в стаята. Седна на ръба на креватчето и засвири с тромпета си някаква тъжна музика. И странно беше, че Светльо отвори очи не когато то засвири, а когато замлъкна последният му звук. -Тихо! - предупреди го Кучето с лапа пред уста. -Защо? - запита Светльо, като отметна одеялото и се изправи в креватчето си. -Защото съм дошло да те спася - каза Кучето. - Ти чувал ли си за санбернарските кучета? -Не - каза Светльо. - Какви са? -Огромни и къдрави, бели на черни петна. Обичат да си играят с децата. И носят коняк на шията си, за да спасяват хората. -Как ги спасяват? - Не знам точно как - призна си Кучето. - Сигурно някой, като му се пие много коняк, а няма пари или пък гастрономът е затворен, те го спасяват…