Момичето, което усещаше книгите

Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? Италианската писателка Дези Икарди отговаря на този въпрос, като предлага не само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател. Торино, 1957 г. Главната героиня Аделина е дошла да учи в града и живее при леля си Амалия, студена, свидлива и ограничена жена, която обаче крие тайни от миналото си. В училище Аделина има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици, като изживява емоциите и впечатленията на предишните читатели. Но този неин изключителен талант скоро се превръща в заплаха. Хитрият и алчен нотариус Верняно, баща на нейната най-добра приятелка Луизела, обаче ще се опита да използва момичето, за да декодира мистериозен древен ръкопис, написан на неизвестен език и наречен „Ръкописът Войнич“ по името на своя откривател. Верняно започва да ухажва леля й Амалия, прави й подаръци, за да я подмами да разреши на племенницата си Аделина едно пътуване до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, която го държи в специален банков сейф. Тъй като опитът на Верняно момичето да разчете ръкописа от фототипно издание, се проваля, той съставя план то да получи достъп до оригинала. Но това може да постави в риск живота на Аделина… Написан увлекателно и вълнуващо, включващ и елементи на мистерия, романът е прекрасно четиво в традицията на голямата италианска и европейска литература.