Солджър

Романът е озаглавен „Солджър“, защото това е позивното име на главния герой Вик, но и не само. За мен днешните солджъри, или войници на България, са всички мои сънародници – мъже, жени и деца, подложени на изпитанието да оцеляват, справяйки се с предизвикателството да живеят в 21-ви век. Затова факти, действителност, сюрреализъм и човешки преживявания се преплитат дълбоко в моя роман. Историите са условни, но главните герои, независимо къде се намират, сме самите ние, българските човеци, военни или не, разпънати в избора си дали да бъдем свободни от своите вътрешни окови, или да им се оставим да ни задушават, докато сме живи, пояснява писателката. Романът е писан в продължение на три години, с безсънна подготовка по темата за съвременната асиметрична война в горещите точки на планетата. „Проучих сериозно историята на Ирак и участието на българската мироопазваща мисия там, както и трагичния случай с атентата на 27 декември 2003 г. в база „Индия“ в Кербала, където загинаха петима български военнослужещи. Задълбочих се и в корените на религиозните противоречия на региона, за да създам убедителна фикция, базирана върху действително случили се събития“, разказва авторката. „Романът е озаглавен „Солджър“, защото това е позивното име на главния герой Вик, но и не само. За мен днешните солджъри, или войници на България, са всички мои сънародници – мъже, жени и деца, подложени на изпитанието да оцеляват, справяйки се с предизвикателството да живеят в 21-ви век. Затова факти, действителност, сюрреализъм и човешки преживявания се преплитат дълбоко в моя роман. Историите са условни, но главните герои, независимо къде се намират, сме самите ние, българските човеци, военни или не, разпънати в избора си дали да бъдем свободни от своите вътрешни окови, или да им се оставим да ни задушават, докато сме живи“, пояснява писателката. Здравка Владова повече от две десетилетия живее в Обединеното кралство, но връзката й с родното Велико Търново остава жизненоважна и определяща за цялото й творчество. На Острова работи като преподавателка по български език и литература в българското училище към посолството в Лондон. Освен работата като учител тя е и постоянен автор на вестник „БГ Бен“, който е една от медиите на българската общност във Великобритания. Вълнението, с което говори за България и родния град, трудно може да бъде описано с думи. Целта, която си е поставила като мисия, е разпространението и популяризирането на българския език и култура зад граница. Съхранението на нашите традиции, култура, история и слово са приоритет за великотърновката. „Радвам се, че има много българи като мен в страната, в която живея. Факт са и постоянно откриващите се нови неделни училища. Важно е децата да знаят къде е България, каква е историята й, колко силен народ сме въпреки трудностите. Много млади хора избират живота на емигранта просто защото им се налага по една или друга причина, но ме радва това, че където и да се намират, повечето от тях не забравят езика и традициите ни“, споделя още търновката.