Деца играят вън

Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. „Деца играят вън“ от Георги Данаилов в ново издание В едно свое интервю за „Лира. бг“ от 2012 г. на въпроса на Румен Всилев: „Забелязвате ли опустелите от деца софийски улици, когато, разбира се, сте в столицата? Няма го оня характерен детски глъч отпреди 20, а и повече години. На какво се дължи това – на интернет, на престъпността, на скъсаните семейни  връзки?…” големият наш писател Георги Данаилов  отговаря: „Децата вече не играят вън. Улицата и дворовете днес не са места за детски сборища, а местопрестъпления. Това е лошо предзнаменование. За жалост не само за децата, но и за света. А причините са много. Иска ми се да отговоря като сър Томас Бичъм: „Два пъти съм обиколил света и впечатленията ми са лоши”. Има много горчива истина в тези думи на големия наш писател и драматург и те със сигурност ни карат да се замислим. Но дори и децата да не играят вече вън, чудесното е, че книгата, породила словесната игра, продължава да се радва на голям интерес. Затова „Хеликон” я предлага в ново издание на своите читатели и на ценителите на творчеството на Георги Данаилов. Защото наред със скепсиса си, той ни завеща и много мъдрост: „Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ”