Хвърчилата

След смъртта на родителите си Лудо е поверен на чичо си Амброаз, „отвеяния пощальон“, който прави хвърчила, известни по целия свят. Лудо има изключителни способности, невероятна памет и дар за смятане на ум. На 10 години се влюбва в Лила, малката полска аристократка, която прекарва ваканциите си в Нормандия, в съседния замък. Тук я чака да се върне години наред, тук опознава ревността от нейните ухажори и се бори да бъде достоен за любовта си. За да е близо до нея, става секретар на бащай, влиза в съпротивата и събира пари да отиде в Полша при любимата… Това е една от най-вълнуващите книги на Гари. Тя е и последната, преди да отнеме живота си. „Хвърчилата“, заглавие, пропито с онази мека братска и хуманистична светлина, която бележи работата на този автор. Тук откриваме вкуса му към историята, великите човешки приключения, нетипичните персонажи, пропити с голяма човечност и неизменния му хумор. В целия роман откриваме поезията и романтизма на Ромен Гари, както в любовната история, осуетена от Историята, така и в нейните необикновени герои. Честта на Франция всеки защитава посвоему: Амброаз с неговите хвърчила, готвачът Марсел Дюпра – с френската кухня, някога «мадам» в публичен дом, Джули ръководи и информира мрежа за съпротива. Хвърчилата на Амброаз са символът на непокорна смелост, на вкуса към свободата, на онази човешка искра, която не може да бъде угасена: радостта, непокорството, бунта, фантазията и любовта, които правят тези същества свободни и високо над обстоятелствата. Блестяща, силна, затрогваща творба, неслучайно адаптирана за телевизията и киното (1983 и 2007). Цитати: Съвършено очевидно е, че човек, посветил живота си на хвърчилата, не е лишен от зрънце лудост. Но тук се повдига въпросът за тълкуването. Някои го наричат “зрънце лудост”, а други “свещена искра.” Понякога е трудно да се различи едното от другото. Но ако истински обичаш някого или нещо, дай му всичко, което притежаваш, че дори и всичко, което си, и не се занимавай с останалото… Човек трябва да внимава с прекомерното трезвомислие и здрав разум: те понякога оскубват най-красивите пера на живота. Комичното има едно голямо качество: то е сигурен приют, където сериозното може да се скрие и да оцелее. Нищо не си струва да бъде изживяно, ако не е първо плод на въображението, иначе морето щеше да е просто солена вода… Хвърчилото изисква много невинност. Човек винаги трябва да приема нещата, каквито са. Но само, за да може да им извие врата по-успешно. Цивилизацията всъщност е просто един вечен начин да се извива врата на нещата такива, каквито са… Гари, Ромен е роден в Русия през 1914 г. Пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. През 1938 г. е мобилизиран в авиацията. Като пилот в лотарингската ексадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно във Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно - шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. През войната, между две сражения, Гари написва "Европейско възпитание", преведена на двайсет и седем езика и отличена с наградата на критиката през 1945 г. За "Корените на небето" получава "Гонкур" през 1956 г. След нея написва още 27 романа, есета и мемоари. Като режисьор снима два филма: "Птиците умират в Перу" (1968 г.) и "Kill" (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г. Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че той е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях "Животът пред теб" също е награден с "Гонкур" през 1975 г.