Хотел Тито

Още с излизането си „Хотел Тито" печели признанието на читатели и критика, удостоен е с наградата Kiklop за най-добра прозаична творба на 2010 г. Първият му превод излиза в реномираното немско издателство Hanser, а следващият – във френското Acte Sud. Досега е преведен още на словенски, чешки, македонски и турски, предстои и неговото филмиране. „Хотел Тито“ е роман, който разказва за ада на войната и нейните последици през очите на децата, израснали в нея. Той описва седемте години живот като бежанка на главната героиня от нейната деветгодишна възраст, когато загубва дирите на баща си и заедно с майка си и брат си живее без собствен дом, в борба за няколко квадратни метра площ. Въпреки мрачните събития, съпътстващи израстването на героинята, в книгата не доминира ужасът от войната, тя е наситена с много ирония и духовна сила, нежност и любов – с всичко, което съпътства живота на едно момиче: първите излизания, първите влюбвания и разочарования, първите срещи. В пъстрата галерия от образи – на бежанци и местни жители, с които се сблъсква героинята в безрадостната си съдба, – се оглежда цяла Хърватия от следвоенните години, описана с искреността и автентичността на свидетелски разказ. В хода на повествованието, както и в живота, главната героиня се променя и израства, променя се и цялото общество около нея, и макар че това израстване е трудно и болезнено, редом с горчивото познание на помъдряването в него се съдържа и нещо от загубената невинност на детството. Базиран на личен опит, романът на Бодрожич преплита историята за израстването на едно момиче с картини от войната и умело показва колко е тънка границата между знанието за човешката трагедия и нейното осъзнаване. Дистанцираният тон на книгата само подсилва усещането за значимостта на образите, които авторката запечатва в съзнанието на своите читатели. Library Journal, "Ten Top Titles for Winter Reading" Поетеса и писателка, Ивана Бодрожич е родена във Вуковар (1982). Баща и е убит в Хърватската война за независимост през 1991 г. след превземането на града от сръбските войски и масовото избиване на военнопленници в Овчара (официално се води за безследно изчезнал), а тя живее с майка си и брат си като бежанка първо на Адриатическото крайбрежие, а след това в бившата Политическа школа в Крумовец, родното място на Тито. Завършва хърватски език и литература в Загребския университет. Дебютира с поезия – стихосбирката и „Първа крачка в мрака“ (2005) е отличена с наградата за млади поети. През 2010 г. издава и своя първи, полуавтобиографичен роман "Хотел Загоре (Тито)”. Последван е от още две стихосбирки „Прелез за диви животни“ и "In a sentimental mood", от сборника с разкази „100% памук“ и политическия трилър „Дупка”, както и от романа „Синове, дъщери”.