Чевенгур. Изкопът. Том 2

Романът на изключителния руски писател Андрей Платонов (1899–1951) „Чевенгур“ (1926–1929) е творба с грандиозен вътрешен мащаб, отразяваща не само съвремието на автора, но и цяла една епоха. Писателят по свой начин продължава идеята на Гогол, който в „Мъртви души“ възнамерява да покаже руския живот през призмата на „Божествена комедия“ на Данте. Ад е болезненото безвремие от дореволюционните десетилетия; чистилище – периодът на братоубийствени експерименти; и неудобен рай – град Чевенгур. Събитията в романа са едновременно страшни и нелепи, ситуациите – правдоподобни до абсурд, а героите – противоречиви. „Чевенгур“, отхвърлен от съветската цензура, е публикуван едва в началото на 70-те години в чужбина, а в родината на автора се появява през 1988 г. Почитателите на Платонов добре познават и особения Платоновски език: авторът сякаш се е събудил след катастрофа и е събрал отново рухналата реч. Героите на „Изкопът“ – работници и селяни от зората на съветската епоха – градят светло бъдеще, но историята за това е проникната с чувство на абсурд и обреченост – строителството, в което са ангажирани; съветският проект; животът като цяло. Андрей Платонович Климентов (1899-1951) е съветски писател на произведения в жанра съвременен роман. Пише под псевдонима Андрей Платонов. Андрей Платонович Климентов е роден на 28 август 1899 г. във Воронеж, Руска империя, в семейство на шлосер. Завършва основно образование и на 15 г. оставя учението и започва да работи като общ работник в застрахователна компания, частно имение, в завод, а в периода 1915-1918 г. в работилница за воденични камъни. През 1918 г. започва да учи електротехника във Техническото ж.п. училище във Воронеж, което завършва чак през 1921 г. Приема болшевишката революция с ентусиазъм, става член на революционния комитет, пише в списание „Железный путь“ и участва в гражданската война първо като военен кореспондент, после като помощник машинист и като войник от специалния отряд. От 1919 г. публикува собствени стихове и очерци в различни вестници. През 1922 г. е издадена първата му стихосбирка „Синята дълбина“. В периода 1927-1930 г. създава най-добрите си произведения „Изкопът“ и „Чевенгур“. „Изкопът“е антиутопична социална притча, философска гротеска и сурова сатира на Съветския съюз по времето на първата „петилетка“. „Чевенгур“ е утопичен социално-философски роман за развитието на СССР, единственият му изцяло завършен. Иновативни като дух и съдържание те отразяват утопичния дух на строителството на новото комунистическо общество. Те са публикувани едва през 80-те години. През 30-те пише литературна критикa – печата много статии: за Горки, Николай Островски, Юрий Кримов, Чапек, Алдингтън, Хемингуей, Пушкин и др, и по същото време пише пиеси за Централния детски театър. След публикуването на повестта му „Впрок“ през 1931 г. получава неодобрение лично от Сталин и оттогава започват репресии над творчеството му. През 1934 г. участва в колективна литературна обиколка на Централна Азия, от която се вдъхновява за разказа си „Такир“, но това отново му носи политическа критика. В следващите години издава разказите „Фро“, „Безсмъртие“, „Третият син“, и др. и повестта „Река Потудан“. През 1938 г. за хулиганство е арестуван и осъден синът му, който е освободен от затвора през 1940 г. вече неизлечимо болен от туберколоза. Грижейки се за него самият той се заразява. По време на Великата отечествена война работи като военен кореспондент на вестник „Красная Звезда“. През 1946 г. е освободен от работа заради заболяването си. Андрей Платонов умира от туберкулоза на 5 януари 1951 г. в Москва, СССР.