Боб Хъни, който прави разни неща

Струва ми се нередно толкова постапокалиптичен роман да се чете така леко, но това е самата истина. Подозирам, че тази книга щеше много да се хареса на Томас Пинчън и Хънтър Томпсън. Салман Рушди Легендарният актьор и активист Шон Пен ни предлага хаплив и изпълнен с черен хумор роман за Боб Хъни − съвременен американски мъж, предприемач и, от време на време, наемен убиец. Боб Хъни среща трудности в общуването с хората, особено след развода си. Омръзнало му е отвсякъде да го заливат реклами и му е писнало от свят, в който дори оргазмът не е истински, докато не бъде споделен в Туитър. Образец за старомодния предприемачески дух на Америка, Боб продава септични резервоари на Свидетелите на Йехова и организира празнични фойерверки за чуждестранни диктатори. Освен това е наемен убиец и работи за тайна програма, ръководена от незнаен отдел на американското разузнаване, която елиминира стари и сакати хора, и всички онези, които изцеждат ресурсите на консуматорското общество. Когато любопитен журналист започва да задава неудобни въпроси, Боб се чуди дали му се предоставя възможност да завърже ново приятелство, или този тип ще е неговата гибел. В една Америка, изпълнена с предатели, страх от тероризъм и политика, потънала в калта, Боб решава, че е време за промяна − ако, разбира се, преди това не го разобличат алчните медии или не го убият мистериозните ръководители на Скотсдейлската програма. С мълниеносен и провокативен език и стъписващи образи, „Боб Хъни“ е дебютът в сферата на художествената литература на един от най-бележитите артисти на Америка. Очарователно странна... Пен се е нагърбил с амбициозно предизвикателство и се е справил забележително. Боб е великолепен герой, който приковава вниманието... тази част от книгата притежава почти неизмерим чар. Booklist Пен рисува с широка сатирична четка, напомняща за Вонегът, и споменава (в остроумните си бележки под линия) личности като Дейвид Фостър Уолъс и Томас Пинчън... Забавен и провокативен дебют. Kirkus Reviews Преди да започна да чета книгата, прегледах съдържанието. Щом зърнах заглавието на първата глава „В търсене на хомеостаза сред всеобщото лицемерие“, изсумтях презрително. Но все пак продължих да чета и се оказа, че съм попаднала на забележителен роман. Истински шедьовър, по-адекватен на настоящите събития от което и да било друго художествено произведение. Не знам дали книгата ще е по вашия вкус, но за мен беше изключителна. Сара Силвърман