Небето, жълто като сяра

„Небето, жълто като сяра“ е страстна любовна история от скандинавския автор, който се превърна в задължителен за четене От носителя на най-големите литературни награди на Скандинавския север идва епична любовна история за богато семейство от Хелзинки и за мъжа, който разкрива техните тайни. Три велики романа на Шел Вестьо го утвърдиха като водещото име сред съвременните финландскошведски автори. „Където някога вървяхме“ беше преведен на повечето европейски езици и бе отличен с наградата „Финландия“, най-престижната в родината му, а филмът по него бе номиниран за „Оскар“. „Мираж 38“ бе удостоен с Наградата на Северния съвет за 2014 г. „Небето, жълто като сяра“ получи наградата на Обществото за шведска литература. След първите два романа, това е третият, който излиза на български в издание на „Персей“ и превод на Росица Цветанова. Номиниран е във Франция за наградата „Жан Моне“ и Наградата на читателите. Семейството на младия герой разказвач заминава за почивка в скромна селска къща, която са наели край морето, където небето носи оттенък на жълта сяра. Разказвачът е потомък на средната класа, но това лято се сприятелява със самоуверения Алекс Рабел, внук на индустриален магнат. Той се влюбва в Стела, по-малката сестра на Алекс. И така започва бурна и неизбежна любовна връзка, която обхваща години. Светът около тях се променя, както и животът им. Но под блестящото лустро семейство Рабел крие тъмна тайна. Повествованието се простира от избелелите от слънцето спомени от детството на разказвача от 60-те чак до днес, когато мракът все повече се сгъстява. Майсторски написана история за любов и предателство, надежди и мечти, насилие и съучастие, приятелство и спомени, как те се променят с времето и как се изграждаме като личност от любовта, провала и времето, в което живеем. Шел Вестьо наистина е в най-добрата си форма. „Дори и за секунда не се съмняваме, че Вестьо е един от най-големите писатели на Скандинавския север днес.“ – Svenska Dagbladet. „Тъжна и красива история за пропастта между поколенията, за класовите различия и социалните промени, за моралната отговорност на автора - как колективните лъжи са безконечни, въпреки всички усилия за обратното - и за трудностите да се преодолеят предразсъдъците спрямо половата и етническа принадлежност. Роман за мечтите и разочарованията.“ „Красива любовна история, но и размисъл за това, което разделя социалните класи, тази пропаст, която често определя съдбите... Страстно ще обикнеш тази книга.“ – Télérama „Сага, която се простира четири десетилетия. А също и опустошителна любовна история, портрет на цяло поколение, нарисуван от автора, който се превърна в задължителен за четене.“ - Biblioteca „Финландецът Шел Вестьо написа завладяващ и наситен с големи емоции роман за любовта, превърнала се в приятелство, и приятелства, които потъват в мръсотия.“ - Politiken „Роман в голямата традиция на реализма и психологията, където хората, които изглеждат наранени, всъщност преминават през екзистенциалното предизвикателство, което животът предлага на всички нас.“ - Jyllands-Posten „Драматичен триъгълник. Новият роман на Шел Вестьо е за любовта и класите, властта и насилието. Централната история е за връзката между разказвача, неговия приятел Алекс Рабел и сестра му Стела, в която разказвачът се влюбва като тийнейджър. Връзката се разпада, но той никога не се откъсва от нея - любовта на живота му. История, която е разказана завладяващо и красиво.“ - Weekendavisen „Страхотен роман на нашето време - за любовта, приятелството и провала. Изкушаващо е да се види авторът като алтер его на разказвача, тъй като те са на една и съща възраст, и двамата са писатели, но Шел Вестьо твърдо заявява, че това е роман, а не автобиография.” - Litteratursiden „Толкова искаш да стигнеш до края на книгата, колкото искаш книгата никога да не свършва.“ - Хелсин Саномат „Грандиозен и епичен начин да се разкаже любовна история, напомняща класики на Ивлин Уо и Джон Ървинг.“ - Arbetarbladet „Великолепен роман от Хелзинки. Точно като класическите семейни саги, като „Буденбрукови“ на Томас Ман и „Гепардът“ на Джузепе Томази ди Лампедуза.” - Dagens Nyheter