Архипелагът на един друг живот

Андрей Макин е роден в Красноярск през 1957 г. Завършва философия в Московския университет, преподава в Педагогическия институт в Новгород и сътрудничи на списание „Современна чуждестранна литература“. Започва да пише още по време на Перестройката, когато избира да живее във Франция. Владее прекрасно френски език благодарение на баба си, която има френски произход. Животът му в Париж отначало е много труден – живее като бездомник, прехранва се с преподаване на руски и пише романи на френски език, но дълго не намира издатели… През 1995 г. за книгата си „Френското завещание“ Андрей Макин печели „Гонкур“ – за първи път в историята на френската литература премията е присъдена на руски писател. Авторът получава френско гражданство, защитава докторска дисертация в Сорбоната. Написал е десетки произведения, сред които: „Исповед на разжалвания знаменоносец“ (1992), „Престъплението на Олга Арбелина“ (1998), „Реквием за Изтока“ (2000), „Земята и небето на Жак Дорм. Хроника на любовта“ (2002). Макин е изключително популярен във Франция, макар да смята, че не твори в традициите на френската литература и дори, че голяма част от нея е „ширпотреба“. Той казва, че е в тази чужда страна не се е пречупил, защото има съветска закалка, която руснаците не бива да пренебрегват. Андрей Макин За трудностите в Париж: „Спаси ме добрата съветска закалка… Помогна ми съветският опит: издръжливост, способност да се радвам от малко. Зад всичко стои готовността да пренебрегнеш материалното и да се стремиш к духовното.“ „Правех всичко, за да ме публикуват: пращах един и същи ръкопис под разни псевдоними, сменях имената на романите или пренаписвах първите страници…“ За френския обществен модел: „машина, която превръща човека в социален паразит… Франция живее в сюреалистичен свят. От една страна, тук действат законите на икономическия либерализъм, доведен до абсурд и превърнат в пиратство. От друга, едва ли не една трета от населението получава основната част от своите доходи от държавата… Това е съветският модел, въплътен в живота.” За наградата Гонкур: „Като всички руснаци, аз съм фаталист. Бях и преди получаването на наградата „Гонкур”, оставам такъв и сега. Мисля, че съм я заслужил.” За френската литература: „90 процента ширпотреба – ако руски писател иска да публикува свой роман на Запад, трябва да напише карикатура – за руската мръсотия, пияниците, изобщо – грозното. И това ще върви. Ще навредите на Русия и руската словесност, но ще имате успех. Много писатели бързо изпълняват индустриални поръчки Като вече „отработените” педофилия, хомосексуалност, нимфомания и пр. Аз обаче се опитвам сред грозотата да улавям миговете на духа, красотата и човешката съпротива.” За критичното отношение към Русия: „И ние имаме вина за това – Русия ги плаши. Французите са рационалисти, а нашата страна им изглежда абсолютно ирационално пространство…” За това, че не е издаван в родината си: „Имам много предложения, но аз винаги моля да ми пратят преводите. Те не струват. Не срещнах човек, който може добре да преведе книгите ми, а е много трудно да се превеждаш сам. Но и не бързам. Още повече, че в Русия около 250 000 души добре знаят френски. Сред тях има мои читатели.” За Русия: „Афоризмите винаги малко куцат. Рилке е казал: „Русия е толкова велика, че навсякъде усещаш Бога.” Като чуваш такива думи, настръхваш от удоволствие и възторг. Но нека не забравяме, че навсякъде в Русия е и дяволът…” По границите на руския Далечен Изток, в дъха на Тихия океан, лежат земи, които сякаш избягват от историята… Продължително мъчително преследване на опасен и въоръжен избягал от лагер затворник, „враг на народа“, странен мълчалив диалог между един изтощен войник и тайнствената жертва. Кой е този престъпник с множество лица, които Павел Гарцев и неговите спътници трябва да заловят в необятната тайга? Когато Павел узнае истинската идентичност на беглеца, животът му ще се преобърне завинаги. Ловът придобива вълнуващо измерение, докато на хоризонта се очертава Шантарският архипелаг: където „един друг живот“ става възможен сред ледовете, подкрепян от крехката топла вечност на любовта. Болезнени приключения, поетика на природата, размисли за грозния лик на сталинизма, за изчезващите човешки ценности в задъхания разказ на един от най-значимите френски писатели. Цитати: Болката е създадена, за да разкрива истинския образ на човека. (А. М.) Прииска ми се да вървя ден след ден по нейните следи, а през нощта – да гледам огньовете й. Това би ми стигнало, за да повярвам в съществуването на божествена светлина. Всъщност не в светлината – тя е прекалено голямо нещо! А да повярвам само, че съществува нещо различно от нашия живот. Един друг живот…