Краят на земята

"Мнозина живеят на едно такова място, което наричат Краят на земята. Обаче онези, които са го нарекли така преди стотици години, са сбъркали, защото морето не е краят, а началото на други земи - на тези тук." "Краят на земята" на Мария Роса Лохо е книга, която ни кара да мислим, да съзерцаваме и да се надяваме, един увлекателен начин да се потопим в пейзажа на аржентинската пампа, да се сближим с коренните индиански племена и да научим нещо за аржентинската история. През зимата на 1874 година Елизабет Армстронг, единствена дъщеря на заможен предприемач, получава първото писмо от нос Финистере - краят на света, който се намира в испанската Галисия. Розалинд, която изпраща писмата, обещава да наруши упоритото мълчание, с което Оливър Армстронг винаги е обгръщал раждането на дъщеря му в Риодела Плата. Писмата разказват за събития с четирийсетгодишна давност и за пътя от Буенос Айрес до Кордоба, свързал съдбите на Розалинд, Оливър Армстронг, актрисата Анаде Касерес и изгнаника сред индианците, офицера единак Байгория, който ги взима в плен. Там Розалинд загубва съпруга си и детето, което носи в утробата, ала започва своя собствен "път към Финистере" - метафора на границата, на крайната точка, в която заставаме лице в лице с непознатото и плашещото у самите нас.