Химн на демократичната младеж

Звучи ли ви познато заглавието на новата книга на Сергий Жадан - „Химн на демократичната младеж“? То съвпада с името на популярен съветски марш от времето на Студената война, към който още Венечка Ерофеев ни препраща с гениалните си коктейли в „Москва – Петушки“. Черният романтик на съвременната украинска литература и култура се завръща с нов, още по-провокативен роман, който (за добро или зло) ще резонира особено добре с българската публика. Той е (неофициално) продължение на "Депеш Мод", излязла наскоро с логото на “Парадокс”. В „Химн на демократичната младеж“ Сергий Жадан представя шест истории за развитието на „средния бизнес“ в Източна Украйна по време на първоначалното натрупване на капитала от 90-те години на миналия век, като всеки има свое разбиране за този термин и то рядко съответства на икономическите дефиниции. Например според Пелевин (друг велик автор от каталога на „Парадокс“) това посткомунистическо натрупване „се оказва същевременно и окончателно“. Героите донякъде напомнят за познатите ни от предходния роман на Жадан „Депеш Мод“ вечно пияни и напушени студентчета, които вече са пораснали и работят. И то не какво да е. Те са бизнесмени, на които хич не им се иска да се преработват, но и не им стиска да крадат мащабно. Те се възползват от остатъците от стария режим и ги трансформират в своя полза в новото демократично време. Идеологемата за средната класа като гръбнак на съвременното капиталистическо общество се разбива в посткомунистическата икономическа действителност. В това пространство на рекет, корупция, кражби, далаверки и данъчни измами действат (или по-скоро въобще не действат) странни закони. Те са неразбираеми за другите народи от Европа, понякога са неразбираеми и за славянските народи, а се случва и самите украинци да не ги разбират. На българската публика е добре позната картинката на раждането и развитието на средния бизнес, но Жадан я пресъздава с изключително чувство за хумор, а усещането, което оставя книгата не е тягостно и можем спокойно да приемем твърдението на известния украински писател Юрий Андрухович, че „Сергий Жадан отново е написал най-добрата си книга“. Но ако перифразираме Ерофеев – това вече не е книга, а химн. Химн на демократичната младеж. Точно така, защото в изпилия този литературен коктейл назряват вулгарност и тъмни сили. А за да се предотврати поне донякъде назряването на тези тъмни сили, има два начина. Първо, да не се чете въобще „Химн на демократичната младеж“, а второ, да се чете вместо него „Депеш Мод“. Сергий Жадан е роден през 1974 г. в Старобилск, Луганска област, а днес живее и работи в Харков. Поет, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна смес от таланти вдига във въздуха младите хора не само в днешна Украйна, а и навсякъде по света, откъдето минат „Жадан и кучетата“ – така на галено феновете наричат собствената му ска-пънк група „Собаки в космосi“ („Кучета в космоса“). Като фронтмен Жадан е секси, а като публична личност, след ареста му през 2014 г. на харковския Евромайдан, е съвременен бунтовник (само че с кауза!) в стил Джеймс Дийн – поне според сп. „Ню Йоркър“. Пак според същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му напомнят на Уилям Бъроуз и бийт поколението с леки спорадични повеи на магически реализъм в латиноамерикански стил. Ако тези определения могат да се оспорват, то безспорни са две неща – критиката обявява романите му за „манифест на цяло едно поколение“, а той самият е сред шепата украински автори широко превеждани по света. Благодарение на усилията на пресата, на феновете и на литературните ултраси, той се превръща в „много вървежен“, в медийна звезда, по думите на критика Иван Дзюба, а мястото му в антологията на украинската поезия е гарантирано. Преди него е само собственият му духовен учител и неформален ментор Юрий Андрухович. Жадан напълно съзнава ролята си на неофициален бард от Източна Украйна и моралната отговорност, която носи за думите си. Не са много хора от неговата част на „географията“, чиито думи достигат отвъд нейните граници (сп. „Ню Йоркър“).