Сънсет Лимитид

Изненадваща среща на перона на нюйоркско метро отвежда двама непознати в скромен дом, където трябва да бъде взето важно решение за живота и смъртта. Там „белият“ и „черният“, както са представени двамата герои, започват разговор, при който се сблъскват две фундаментално противоположни гледни точки за битието и света.Белият е професор, разочарован от краха на своите ценности и всичко онова, в което е вярвал. Чернокожият е бивш престъпник и настоящ проповедник, който прави отчаяни усилия да убеди другия в силата на вярата. Но точно толкова отчаяни са и съпротивата, и нихилизмът на белия. Залогът на този сблъсък не е нищо по-малко от това да бъде намерен смисълът на живота. Дали черният е ангел пазител или просто грешник, който търси изкупление? Дали белият може наистина да бъде спасен, или е попаднал в капана на някакво свое чистилище? „Маккарти размишлява над сътворението, взира се в него. Той не подминава привидностите... а гледа през тях. Светът се открива пред нас с яснотата на трескав сън и след това с метафора или сравнение той вдъхва живот на всичко съществуващо. Прозата [му] е изцяло в разрез с нашето време, с неговата забързаност, лудост и морален релативизъм... В нея се надига един стар, по-обширен свят и ние сме обогатени с едно по-живо и многопластово чувство за човешката участ, за доброто и злото и въпросите на духа.“ – „New Republic“