Някога навярно съм вървяла по мека трева

Романът на Каролина Шути ни потапя в света на главната героиня Мая – свят, в който няма място за любов или безгрижна невинност. След смъртта на майка си Мая е приютена от леля си, която й дава подслон, храна и възпитание, но не й разкрива нищо за миналото й. Двете живеят в едно безименно селце в отдалечен район и се борят за оцеляването си при оскъдни и трудни условия. Всеки опит на Мая да си спомни миналото води до задънена улица. Тя се мъчи да си припомни живота в Беларус, страната, която е напуснала като малка, езика, който не говори, майката и бабата, които вече почти не помни, но с годините спомените все повече избледняват и стават все по-недостижими. Марек, възрастен мъж, който говори странен и загадъчен език и живее напълно сам в отдалечена къща, е единственият човек, който разбира Мая и я кара да се чувства у дома си. С ясен, но същевременно красив и поетичен стил Шути описва положението на хора, които са били принудени да напуснат дома си и да се приспособят към новата и понякога неприятелска среда. Романът й е пропит от идеята за изгубената памет и непрестанното търсене на идентичността, благодарение на която можем да намерим мястото си в живота и да постигнем вътрешна хармония и спокойствие. Каролина Шути е родена през 1976 г. в Инсбрук, Западна Австрия. Завършила е немска филология, англицистика и американистика. Докторантската й дисертация разглежда произведенията на родения в Русе носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети. Шути пише романи и радиопиеси. Книгите й са преведени на много езици и донасят слава на авторката както в Австрия, така и извън пределите й. През 2015 г. тя спечели Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“.