Така започва злото

Младият Хуан де Вере, секретар на ексцентричния филмов режисьор Едуардо Муриел, е натоварен с необичайна мисия - да следи дългогодишен приятел на своя шеф и да разбули мистериозното му и нечисто, според стигнали до Муриел слухове, минало. Надхвърляйки поръчението, мъжът шпионира дори семейството на самия Муриел, по-специално неговата жена Беатрис, грубо отблъсквана и оскърбявана от съпруга си поради загадъчни причини. Хуан е въвлечен в разкрития и преживявания, незаличимо белязали живота му. Тяхна сцена е Мадрид през 1980 г., вихрено отдаден на придобитата от едва пет години свобода след омразната франкистка диктатура. Преплитайки в завладяващ разказ колективното и индивидуалното измерение, Хавиер Мариас проникновено изследва парадоксални страни на човешкото поведение и създава ситуации, в които е трудно да се даде еднозначна морална оценка. Нееднозначни са и отговорите на множеството подбуждащи към размисъл въпроси: кое е по-голямото зло – да разкажем или да премълчим, да накажем или да простим, да търсим справедливост на всяка цена или да забравим; да признаем лъжата или да поддържаме измамата докрай. Авторът не ни подсказва и всеки продължава да търси сам дълго след като е прочел този изпъстрен с философски прозрения, подправен с тънък хумор, елегантно и ерудирано написан роман. Хавиер Мариас (р. 1951 г.), най-емблематичният съвременен испански писател, публикува първия си роман, когато е едва 19-годишен. Днес книгите му са преведени на 35 езика, а той е носител на множество престижни литературни награди. Романът „За мен спомни си в утрешната битка“, един от знаковите за писателя, е отличен с наградата „Фастенрат“ на Испанската кралска академия, наградата на Венесуела за испаноезична проза „Ромуло Галиегос“, френската „Фемина” за чуждестранна литература, италианската „Мондело“ и др. Наградени са и много от преводите му от английски. Хавиер Мариас е преподавал испанска литература и теория на превода в Оксфордския университет и теория на превода в университета „Комплутенсе“ в Мадрид. От 2006 г. е член на Испанската кралска академия. За него бостънският „Глоуб“ пише: „Най-нюансираният и надарен писател на съвременната испанска литература“.