Формата на водата

Балтимор, 1962 г. Елайза Еспозито – нямо сираче, подхвърлено на брега на реката – работи от години като чистачка нощна смяна в авиокосмическия изследователски център „Окам”. В иначе сивото й ежедневие внасят цвят само добросърдечната й колежка Зелда и милият съсед Джайлс. Една съдбовна нощ Елайза вижда нещо, което не е предназначено за нейните очи – най-ценната собственост на „Окам“; човек-амфибия, уловен в Амазонка, за да бъде проучен и използван за целите на Студената война. Съществото е страховито, но и изумително разумно – способно е да комуникира и да разбира човешките емоции. Нямата Елайза е запленена от него и започва да го учи на езика на знаците. Постепенно интересът й прераства в любов, а амфибията осмисля живота й. Но щастието й е застрашено. Ричард Стрикланд – войникът, заловил създанието – държи пленникът да бъде подложен на дисекция, преди руснаците да се доберат до неговите тайни. И Елайза е принудена да рискува всичко, за да спаси своя любим... Формата на водата е и формата на любовта, твърди Гийермо дел Торо. Гийермо дел Торо е мексикански режисьор, продуцент, сценарист, писател и дизайнер на специални ефекти. Носител на наградите „БАФТА”, „Сатурн”, „Бодил”, „Гоя”, Хюго” и номиниран за награди „Оскар” и „Златна палма”. Известни филми, режисирани от него, са „Кронос”, „Мимикрия”, „Блейд 2”, „Хелбой”, „Лабиринтът на фавна”, „Хелбой 2: Златната армия”, „Огненият пръстен” и други. Фантастиката „Формата на водата” (2017) спечели Златен лъв на 74-ия Международен филмов фестивал във Венеция. Дел Торо спечели „Златен глобус” и получи номинация за „Оскар” за най-добър режисьор. Гийермо дел Торо е роден на 9 октомври 1964 г. в Гуадалахара, Мексико, където е бил отгледан от своята баба, изключително консервативна и набожна католичка. Още от малък той показва забележително увлечение към киното и най-вече към приказките и към готическите ужаси. Сред тях най-дълбоки следи в него са оставили „Шофьор на такси” на Скорсезе, „Черна неделя” на Марио Бава, „Нощта на живите мъртви” на Джордж Ромеро и класическите филми на ужасите от 60-те години на ХХ век. Той започва да снима свои собствени късометражни филми още на 8-годишна възраст, докато учи в йезуитското училище и мечтае един ден да стане режисьор. Въпреки това младият Дел Торо първо поема по пътя на специалните ефекти, след като се премества в САЩ и се записва на курсове при легендарния Дик Смит. Завръщайки се в родината си през 1986 година, въпреки че е само на 21 години, на дел Торо е предложено да стане продуцент на Dona Herlinda and Her Son от неговия ментор Джейми Хумберто Хермосийо, един от най-уважаваните мексикански режисьори. По същото време той създава своя собствена компания за специални ефекти – Necropia, с която участва в снимането на над 20 игрални филма. Същевременно започва да посещава лекции по кино, докато работи като журналист. Някои от неговите статии са публикувани в едни от най-престижните вестници в Мексико. Той дори успява да намери време да напише и публикува книга за филмите на Алфред Хичкок – един от любимите му режисьори. През 1992 година, след години работа в Мексиканската телевизия, Дел Торо най-накрая успява да намери бюджет, за да направи своя първи филм – „Кронос”. Модерно представяне на мита за вампирите, „Кронос” е приет и възхваляван от критиците по целия свят, печелейки огромен брой международни награди, между които престижната Награда на Критиката в Кан и наградите „Ариел” на Мексиканската академия за филмови изкуства и науки. Аплодисментите на критиката за „Кронос” отварят пътя за Дел Торо, който пет години по-късно прави първия си филм за Холувуд – „Мимикрия”. Даниел Краус е американски автор. Роден е в Мичиган и е израснал в Айова. През 2009 г. Краус публикува първия си роман „Вариации на чудовища”. Тази книга е включена в списъка „100 най-добри неща за тийнейджъри” в публичната библиотека на Ню Йорк през 2010 г. Вторият му роман „Ротерс” е публикуван през 2011 г., печели наградата „Одисей” за 2012 г. и е сред финалистите за наградата „Брам Стокър”. „Тролхънтърс” (Trollhunters), публикуван от Дисни Хиперион през 2015 г. под формата на комикс, е написан в съавторство с Гийермо дел Торо и е на път да се превърне в анимационен сериал. Към момента Даниел Краус живее в Чикаго със съпругата си.