Мансардата на бляновете

„Мансардата на бляновете“ е първият роман на Ерих Мария Ремарк, като в него читателите могат да прочетат и множество стихове, написани от все още експериментиращия и търсещ своя стил и глас творец. Той започва да пише романа още на 16-годишна възраст и го издава през 1920 г. Фриц Шрам, непоправим романтик, талантлив поет, художник и познавач на човешките сърца, събира младите си приятели във своята Мансарда на бляновете – място, изпълнено с покой, вдъхновение, красота, а понякога и тъга. Той помага на всеки от тях, като се превръща в умел учител, съветник и водач по трудните пътеки на изкуството, живота и любовта. Фриц се посвещава на задачата да събере двама свои близки приятели – талантливия, но импулсивен музикант Ернст Винтер и младата и непорочна Елизабет Хайндорф. Давайки на всички от своята мъдрост, обаче, Фриц постепенно започва да губи самия себе си. „Мансардата на бляновете“ е една история за пътя от преходната страст към вечната и истинска любов, за конфликта между разума и чувствата, за смисъла на изкуството и копнежа по вечността. Тази книга представлява опитът на младия Ремарк да опише с думи онова, което Фриц Шрам нарича „великото То“ – неразрешимата загадка на живота, дълбоката и вечна хармония, която носи спасение и покой, без да дава отговори, като освобождава човека от нуждата да търси отговори.