Петата хармония. Поредица Литературна Езотерика

„Имам предвид Майката на всички ни. Земята.“ Уил Бърли е упорит в работата си лекар интернист, напълно посветен на здравето и благосъстоянието на своите пациенти, категоричен и компетентен в поставянето на диагнози, стараещ се да не накърнява свободата на волята им. Но когато самият той е диагностициран с рак на гърлото, просто не може да понесе идеята за това, което му предстои – постоянно облъчване с масивна радиация и радикална хирургия, които ще го оставят обезобразен завинаги, без гаранция, че ще се отърве от тумора. Уил съвсем не мисли да се самоубива, по-скоро е решен да пътува… с все тумора – и да отиде до всички онези места, които постоянно е отлагал да посети, докато си е мислел, че има още много време пред себе си. И той съветва приятеля си: „Наслаждавай се на живота сега, Дейв. Прави нещата, които искаш да правиш, сега. Не ги отлагай за по-късно... понякога се оказва, че „по-късно“ няма“. Все пак се вслушва в съвета на свой бивш пациент – да посети мистериозен лечител, загадъчна и красива жена на име Мая, която твърди, че може да му помогне, но само ако той се отвори напълно за нея и хармонията на света около себе си. За да намери тази хармония, Мая настоява Уил да я последва в Мезоамерика – страната на маите, там, където е нейният народ, в търсенето на това, което тя нарича Петата хармония. Уил е съгласен, но тайно взима със себе си това, което той нарича "Комплектът Кеворкян", който да му осигури бърз край, в случай че неконтролируемото разпространение на тумора вземе превес. Мая също има своите тайни и докато Уил ги разкрива една по една, започва да се страхува, че може би е допуснал ужасна грешка. ФРАНСИС ПОЛ УИЛСЪН е роден на 17 май 1947 г. в Джърси Сити, Ню Джърси, САЩ. Завършва Джорджтаунския университет с лекарска специалност. Започва да пише разкази още като студент, а след това и като практикуващ лекар предимно в научната фантастика и хорър жанра. Дебютният му роман е „Лечител“ (1976). В Щатите е известен с медицинските си трилъри, които имат големи успехи. Някои от тях са издавани и на български език. Това са „Отвличане”, „Мираж”, „Завещанието”. Други книги на Уилсън, а също и изключително силният сборник с разкази „Боровата пустош”, романите „Нощно изтребление”, „Пазителят на меча” и „Проклятието”. Стивън Кинг казва, че е намерил литературната стойност на хоръра именно в романа „Докосването” на Ф. Пол (The Touch, 1986). Уилсън е почитател на рок музиката и това личи в доста от произведенията му. „Разказвам ѝ как съм паднал в тялото си, видял съм клетките си и съм се намесил в жизнените си процеси. Отначало кима, после се усмихва и усмивката ѝ става все по-широка и по-широка, а накрая, когато ѝ обяснявам как съм задушил основната част от тумора в мястото на възникването му, стисва ръцете ми, отмята глава назад и започва да се смее. – Да! О, да, Уил! – вика тя и по бузите ѝ се стичат сълзи. – Успял си. Открил си Петата хармония! Така ли? Не съм съвсем сигурен. Беше се случило нещо прекрасно и преобразяващо… нещо, което най-сетне заслужава да бъде определено с тази изтъркана до смърт дума „невероятно“. Но какво? – Да не би да е звукът, който чух вътре в себе си? – Не, не – клати глава тя. – Петата хармония не е звук, тя е начин на съществуване, наличие на пълна хармония между теб и тялото ти. Тя е новото ниво на съзнание, за което ти говоря. – Но аз мислех, че това са само приказки. Дори не съм си мечтал... Та аз съзнавах какво става на клетъчно ниво. Не, дори по-дълбоко – на молекулярно ниво. – Не говори в минало време. – Искаш да кажеш, че станалото тази нощ няма да е еднократно събитие? – Разбира се. Веднъж придобита, Петата хармония остава в теб завинаги. – И пак мога да се върна там, така ли? Когато си поискам ли? Защото още не съм свършил с тумора, има още много работа. – Да, когато си пожелаеш. Ще трябва да се връщаш, докато изкорениш всички метастази, но почакай да събереш сили. Сега си изтощен. Аз вече се чувствам по-силен. Изправям се да седна и ми се завива свят, но спира след няколко секунди – светът престава да се върти, но не и мозъкът ми. Затварям очи и се опитвам да анализирам случилото се, да намеря рационално обяснение.“