Къщата на глухия

Ако се правиш, че не чуваш, може да изгубиш слуха си... Заглавието на семейната сага „Къщата на глухия" е взето от мястото, където Франсиско Гоя рисува прочутата серия „черни• картини. Алфонз Трновски, общопрактикуващ лекар, цял живот се стреми да изглежда успешен, щастлив и доволен, но действителността е друга. Той не се вслушва в съвестта си, докато край него препускат събитията от 20-ти век. Извън историческия фон това е разказ за отношенията баща – син, за зависимостите от миналото и връзките им с бъдещето, за приятелството, паметта и забравата. А в тях могат да се крият големи изненади… Писател и режисьор. Автор е на трите сборника с разкази Неточно място (2002 - наградата Иван Краско за дебютна книга), С просто око (2004) и Извън времето (2009), на новелата Звезда от изрязана снимка (2005), сборникът от сценарии Рота за бавно реагиране (съвместно с Дадо Наги) и поетичната сбирка 75 W (2011). Първият му роман Суфльорът (2008) - предложен от страна на Словакия за литературната награда Европейска книга на годината, както и следващите Близнаци и антиподи (2010) и Къщата на глухия (2012) са номинирани за годишната награда Anasoft Litera за най-добра проза в Словакия. Авторът е и трикратен финалист в литературния конкурс Разказ. Публикува кратки текстове и разкази в словашки и чешки списания и вестници, както и в различни сборници. Снимал е над двайсет авторски телевизионни документални филми, пълнометражния телевизионен филм Дългата кратка нощ и други филми, за които е получавал различни награди. През 2014 г. излиза новелата му „Ема и Смъртоглав”, а през 2016 издава романа „Тела”.