Химера

„Химера” е роман от три свободно свързани части – „Дунязадиад”, „Персеида” и „Белерофонтиада”, подобно на митичната Химера, съставена от три животни (обикновено комбинация от лъв, коза и змия). Те разказват познатите истории на митичните герои Шахразад, Персей и Белерофонт, но най-вече за невъзможността за сантиментални, еротични и сериозни отношения между мъже и жени в брак и люйбовна връзка, когато мъжът е самоосъзнат като герой – духовно изкривен автор, химера, обсебена от хаоса в различните си части, докато съпругата му край него остарява. Книгата е постмодернистична – с метафизични и стилистични елементи, които надхвърлят традиционния роман. Джон Барт (1930) е писател и университетски преподавател, автор на романи, разкази и публицистика, носител на многобройни литературни награди, един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм и негов своеобразен теоретик в двете свои прочути есета The Literature of Exhaustion и The Literature of Replenishment. За свои духовни предшественици Барт посочва Борхес, Кафка, Джойс, Бекет, Робърт Музил, Уилям Фокнър и много други. През 1972 Джон Барт печели Националната награда на САЩ за художествена литература с „Химера”, като я поделя с „Август” от Джон Уилямс.