Пътникът в дъжда. Пиеси

Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, „целият свят е сцена". В случая по-точно „цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично ирония­та и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. Матей Вишниек е ро­ден през яну­а­ри 1956 г. в градчето Ра­да­уц (Се­ве­ро­из­точ­на Ру­мъ­ния). За­вър­ш­ва фи­ло­ло­ги­чес­кия фа­кул­тет на Бу­ку­рещ­кия уни­вер­си­тет. За­поч­ва да пи­ше още ка­то сту­дент, вдъхновяван от Каф­ка, Дос­то­ев­с­ки, Ед­гар По, Лот­ре­а­мон. Ско­ро се на­ла­га ка­то ярък пред­с­та­ви­тел на „по­ко­ле­ние 80“ в Ру­мъ­ния. Отначало Виш­ни­ек е известен с по­е­зията си. През 1977 за­поч­ва да пи­ше и пи­е­си, ко­и­то се раз­п­рос­т­ра­ня­ват из ли­те­ра­тур­ни­те сре­ди, но са заб­ра­не­ни за сце­на­та. След ка­то спират пи­е­­­са­та му „Ко­не на пок­ри­ва“, той на­пус­ка Ру­мъ­ния и тър­си по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще във Фран­ция. Рабо­тил е за ру­мънс­ката секция на BBC, а в момента е жур­на­лист в RFI. Вишниек е носител на престижни европейски литературни награди Ав­тор е на мно­го сти­хо­ве, де­сет­ки пи­е­си, пет ро­ма­на. Пиесите му при­със­т­ват в те­ат­рал­ни­те афи­ши на мно­го стра­ни в Ев­ро­па, Азия и Аме­ри­ка. Част от твор­би­те му ве­че са пре­­ве­­де­ни на бъл­гар­с­ки, негови пиеси се играят с ус­пех и на на­ша сце­на.