Татарската пустиня

Младият офицер Джовани Дрого е изпратен да служи в отдалечен планински гарнизон с изглед към обширна северна пустиня. В началото отчаяно търси начин да избяга и да се върне към удоволствията на нормалния живот, но постепенно се оказва обсебен от магията на мястото и прекарва следващите трийсет години там, поддържан от напразната надежда, че един ден атакуващият враг ще му предложи миг на слава и удовлетворение. Журналист, писател, поет, драматург, либретист, сценограф, художник и графичен дизайнер - Дино Будзати не е човек само с едно призвание. Роден през 1906 г., той живее бурно и умира тихо през 1972-а. Опознава ужасите на Втората световна война, но описва не само онова, което се случва на бойното поле, а и живота на моряците от военния флот, страховете и мечтите им. Будзати се озовава на фронта в Етиопия като кореспондент на вестник „Кориере дела Сера”. Проявява смелост, която дава основание на командирите му да го номинират за сребърен медал за храброст. Романът му „Татарската пустиня” излиза за първи път в Италия през 1940 г. Осем години по-късно е публикуван във Франция и оттам започва световната слава на Дино Будзати. Сред произведенията му са сборниците „Шейсет разказа”, „Коломбър”, „Трудни нощи”, както романите „Големият портрет” и „Една любов”.