Земя на синовете (комикс)

Новата книга на Джипи е чудо... Трудна за преглъщане, бурна, горчива, безпощадна и в същото време чудо. Историята ѝ е минималистична, първична и започва от края – от края на всички истории, защото героите са мъртви, мъртви са авторите, мъртво е самото писане... Ето затова трябва да се четат книги: за да те захвърлят във вихър от емоции, който добре да нашамароса целия ти свят, да го преобърне и да те остави на ново и сияйно място... Corriere della Sera “Земя на синовете” е съвършено различен от предишните му романи, но и тяхно логично продължение: както в “С.” или “Зле нарисуваният мой живот” и тук има отношения бащи-синове; както в най-първите му работи (“Целувки от провинцията”) и тук има покрайнини без име и усещане за празнота, което от околностите се просмуква в душите. Няма я само явната автобиографичност, но така или иначе Джипи не е способен да направи комикс просто за разтуха – той изтръгва всяка страница от дъното на душата си... Джипи не се занимава със злободневие, политика и моди, не предлага удобства на читателя. Затова именно неговите комикси ще останат. Il Fatto Quotidiano Увлекателен, наситен, доставящ удоволствие комикс в неговата най-изчистена и честна форма – квинтесенция на разказа в последователни картини... Тази антиутопия минава по пътя, прокаран от класици от Джак Лондон с “Алената чума” през Филип К. Дик до “Сблъсък” на Стивън Кинг. ...а откровената мизерия, която заобикаля главните герои, е способна да се превръща в дива красота. La Stampa “Земя на синовете” е книга-река – заради темите и мощта си, – която не е просто разказ за бащи и синове и обич и привързаност, не е и само манифест или критика на всичко повърхностно и лицемерно, а още толкова много неща. Многопластова, въздействаща и страшно (защото на места причинява истинска болка) лична. Черно-бели рисунки, оскъдни думи и лица, които изплуват като дървени скулптури... L Indice Италианският художник Джипи няма равен в обрисуването на юношеството... The Wall Street Journal Джипи ни изправя пред екстремни, варварски, примитивни ситуации... в книгите му няма да намерите лесни отговори, а само силни страници, всяка от които е рисувана сякаш е последната. И в дъното на всичко – собственото ни лице без лифтинг, с всичките си бръчки. La Repubblica Работата на Джипи е зряла и почти брутална в онова, което заявява на всеослушание: комиксът е точно толкова изкуство колкото литературата, музиката, живописта. Il Venerdì di Repubblica Новият Джипи не използва акварелите, на които дължи славата си – в “Земя на синовете” предпочита море от тъмен туш, особено ефектен в постиндустриалните панорами от последната част на книгата. Две момчета трябва да се справят с особено предизвикателство – дневника на своя баща, – докато бродят из свят, съсипан от хората, където езикът е сведен до допотопно състояние... Десет години след комикса си “С.” Джипи се завръща към темата бащи-деца, този път чрез разказ за премеждията на синовете. Rolling Stone От шедьовъра си “еднаистория” насам Джипи все по-вярно следва своята интуиция и в почти шамански транс се стреми към корена на човешкото, към същината му... В тази книга той ни подарява един от най-красивите завършеци за последните трийсет години – финал едновременно на надеждата и забравата. L Internazionale В новия комикс на Джипи всеки щрих е премерен, всяка чертичка тежи на мястото си. Изключителен синтез на формата и изразителността, плод на внушителен труд. Wired.it Четеш антиутопичното бъдеще като метафора за настоящето и си мислиш, че човекът, оголен от всичко, си остава едно бясно и трагично животно. И че търсенето на обич и разбиране е мъчно, често обречено, но не бива да се отказваме. Това именно е посланието на книгата. А великолепните рисунки само ни помагат да повярваме. Smemoranda.it