Стръв

Ларш Собю Кристенсен може да бъде сравнен с литературно перпето мобиле, където езикът е изворът на непрестанната енергия, задвижваща изключителния му писателски талант. И в романа си „Стръв“ той поверя на езика главната роля още в заглавието на книгата. Оригиналното заглавие на норвежки Sluk означава едновременно блесна, преносно стръв, за ловене на риба, но и канализация. Още в самото начало главният герой Крис с всичките си многобройни прозвища Умника, Чаплин, Бледолики, Господин Игра на думи, хвърля Стръв към детството, мечтите, първата любов, първото написано стихотворение и първия младежки бунт в една идилична Норвегия, която все още ближе раните си след войната. И докато светът се готви да приветства стъпването на Човек на Луната, със същите Стръв и познания, необходими за този главозамайващ скок на човечеството, главният герой се опитва да отрие себе си и да се запази цял, като не позволи всичко да изтече в Канализацията на потребителското общество, депресията, лошите новини и раздялата с най-любимите му същества. Както и да си отговори на един от най-съществените въпроси за твореца: „Възможно ли е човек да пише добре, ако е лош човек?“. Белязани със своето различие, ранимост и почти извънземна чувствителност герои на Ларш Собю, след всичките отчупени парчета живот, самота и неповторима индивидуалност, имат един единствен изход за отстъпление, навътре в Езика, единственото средство да се поправи света към по-добро. С романа си „Стръв“ Ларш собю Кристенсен доказва още веднъж колко елегантна, поетична и оригинална може да бъде литературата.