Стремглаво. Преводът

Психо-крими-социална комедия Блестяща проза с драматургичен щрих и елемент на историческо разследване. Млад лондончанин, философ и университетски преподавател, заминава в провинцията с жена си и новородената си дъщеря, за да довърши „на спокойствие“ изкуствоведския си труд, заради който е взел творчески отпуск. Но там се запознава с местен едър земевладелец и попада на картина, за която предполага, че е отдавна загубен шедьовър на Питер Брьогел Стария. Мисълта да придобие световна слава (и не малко пари) го заплита в сложна, тъжна и смешна верига от събития, променила живота му завинаги. Лични отношения и исторически факти, лъжи и истини се завъртат в главоломно торнадо. Завладяващото повествование, като картина на „еретика“ Брьогел, успява да „изобрази онова, което не подлежи на изобразяване“. Романът е номиниран за наградите „Букър“ и „Уитбред“. Майкъл Фрейн е най-философският комедиен писател и най-комичният философски писател на нашето време. Дейли Мейл Стремглаво на Майкъл Фрейн си има всичко, което ще грабне читателя с вкус към словото, динамичния сюжет с изобилна култур(ологич)на подплата, обрата като похват, ерудицията на писателя. Който никак не е случаен човек. Майкъл Фрейн е ярък, талантлив и многолик творец – слава богу, признат приживе. Многократно отличаван драматург. Писател (съвременен) с куп номинации за сериозни литературни награди. Преводач – един от най-изтъкнатите англоезични преводачи на Чехов. Журналист, есеист, сценарист, автор на философски трудове. И със сигурност пропускам нещо. Стремглаво е забавен и много сериозен роман, от който, алилуя!, английският хумор блика на талази. Колко британско! – малко неща на този свят не могат да се обърнат на майтап и да се преглътнат с ирония. Главният герой Мартин Клей – отначало леко смотан кабинетен учен изкуствовед, решава, че се е натъкнал на неизвестна картина на холандския художник от 16 в. Брьогел (Стария). Досегът на Мартин с мистериозния шедьовър е повратната точка в романа. В началото бе малката лъжа. Но една води към друга и нещо дава накъсо. Човекът се завихря в торнадо от светкавични обрати с крими и научно-изследователски привкус от типа де го чукаш, де се пука. И въпреки че зад тях лукаво намига драматургът, книгата носи всички задължителни за крими романа компоненти: тайни и загадки, преследване на методично изплъзваща се плячка, горящ автомобил, стрелба, гъдела шерше ла фам. Скучноватият в началото учен мутира в откровен авантюрист: мятащ се, лъжовен, неуверен, далеч не праволинеен, изкушен от славата (където тя – там и парите) вманиачен преследвач на една картина. Целта – да спаси безценния шедьовър от лапите на невежия му и по подразбиране алчен собственик, за да го направи обществено достояние. Страничните ефекти като слава и пари също са добре дошли. Дали обаче мотивите са каквито изглеждат? В края на романа, когато не става по-ясно дали тази картина е онзи шедьовър, обсебеният от идеята си фанатизиран учен (на английски заглавието е Headlong) се връща в руслото, възстановявайки се от съспенса на собствените си главоломни машинации, заради които замалко да изгуби всичко, на което държи. През цялото действие той е на ръба: на морала, на почтеността, на закона, на оцеляването – своето и на тези до него. Но тъкмо в смесените мотиви на героя е вечното изкушение за твореца, споделя М. Фрейн във видеообръщението си към българския читател по повод излизането на Стремглаво. А и както се казва, да хвърли камък пръв този, който е без грях. Авторът е избрал мъчното 1 лице единствено число, ерго, значителни масиви от повествованието проектират размислите и страстите на главния герой. Романът обаче е 100 процента кинематографичен, всички образи са 3D пълнокръвни. Тъкмо заради изкусни сладкодумци като Майкъл Фрейн бъркаме литературната реалност с истинския живот. Драги приятели, честито! Предстои ви рядкото удоволствие да прочетете чудесен съвременен роман на жив британски класик. Стига да не се стреснете от пространните изкуствоведчески студии на тема нидерландска живопис от втората половина на 16 в., от умозрителните диференциации между „иконология“ и „иконография“, от подробните екскурси в средновековната история на Нидерландия. Всички те честичко слагат на пауза стремглавото действие в романа, но пък колко от него и от героя бихме загубили без тях – да не говорим, че нямаше да разберем. И къде, за бога, гледа комисията по степени и звания на Нейно Британско Величество?! Крайно време е за едно „сър“ към името на мистър Фрейн. А по случай празника на културата и словесността пристрастените към последната, както и любителите на интригата (във и със) книгата могат да изберат между двете издания на Стремглаво: Превод и Редакция. Която и да предпочетете, ви очаква празник и триумф на добрата литература и добрия вкус. Завиждам на всички, които тепърва ще я четат. Дарина Цветкова