Сто дни дъжд

В романа „Сто дни дъжд“ главната героиня Беатрис прекосява цяла Европа, за да се добере до родното градче на баща си. От Лондон в Сърбия я връща волята на покойния вече родител – да продаде наследствените имоти. Градчето я посреща с неспирен дъжд, който облича улици, сгради и хора в призрачен воал, сякаш иска да скрие нещо от нея. Но да скриеш нещо тук, е невъзможно. Издигнал крепостна стена от тайни около себе си, всеки е прозрачен за останалите, защото всички са обвързани един с друг с миналото си, с пороците и страстите си, с мечтите-сънища, които сънуват наяве. Беатрис пие вино, разговаря с домашния дух, унил като избягал папагал, и среща любовта. Но освен това присъствието й в провинциалния град като че катализира трагични развръзки на десетилетни интриги. С Маркесови щрихи Милош Латинович рисува миналото, настоящето и бъдещето на затънтената европейска провинция, в която живеем ние, на Балканите – врящ котел от страсти, исторически връзки и болни амбиции. „На Балканите има една страна, която граничи сама със себе си. Където живеят най-красивите жени, а раждаемостта спада. Където безработните работят най-много, където на най-плодородните земи живеят хора, които гладуват. Където влаковете винаги закъсняват. Където всички играят футбол, а побеждават във ватерпола и волейбола. Където всички бързат за работа, а никой не стига навреме. Където здравеопазването е безплатно, а лечението скъпо. Където световната криза е получила гражданство и живее там постоянно. Където обществените поръчки са тайна, а държавните тайни – публични. Където войните никога не свършват. Където съдебните дела траят по-дълго от живота…“ „Сто дни дъжд” е роман-пъзел от сто части (деветдесет и девет номерирани, а стотната е назована „Поетична бележка от автора”). Ключовата дума е дъжд, който вали сто дни, не само в заглавието, а и в по-голяма част от книгата, превръщайки се в символ на мощта на небето над земята. Дъждът дълбае, успива или убива героите, спомага за цялостната атмосфера в романа, белязана от напрегнатост, кал и мъгла. А сред всичко това се случват странни неща. Дори когато го няма, дъждът присъства със своето отсъствие – предчувства се или се очаква. Това придава меланхоличен оттенък на романа, което е в противовес на иронията, втъкана в неговата основа. Романът на Милош Латинович (част от поредица, съфинансирана по програма „Творческа Европа“) успешно показва в детайли сложността на днешния свят, когато рухват всички утопии за това, че този свят ще бъде по-добър, по-щастлив, по-богат, по-спокоен и по-поетичен… Това е претворено в разказ за едно завръщане в родния град, на фона на исторически събития, любовни и криминални интриги, рушене на основите на битието, интригуващи литературни препратки и един особен тънък хумор. Главната героиня, младата Беатрис, се връща в Сърбия от Лондон заради бащиното си наследство и попада в сърцето на един град, в мрежата на сложни лични взаимоотношения. Панонският дъжд сякаш се опитва да я погълне, но едновременно с това я подтиква да се порови по-дълбоко в спомените и тайните на този загадъчен свят. Когато влиза в този свят, се оказва пред лицето на чудовище, което заплашва да я погълне, и тя побягва към измамната сигурност на своето битие в чуждата страна. Книгата е в превод на Таня Попова, изявен преводач от сръбски, хърватски и македонски език, член на преводачески съюзи и сдружения в България и Сърбия, носител на македонската награда „Гоцева мисъл“ (2016) за най-добър преводач. Милош Латинович изтъкава повествованието с многобройни и колоритни нишки. Редят се фрагменти от различни времена, в които научаваме историята на града, а през нея ни водят герои като Джура Якшич, Душан Василевич, Ернест Пеликан, военният комендант на града по време на Втората световна война, и Едуард Мартон – управител и градоначалник по същото време. Следва изповедта на странната испанска гадателка Емануела Касталдо за това, че е убивала любовниците си, а в седемдесета са описани и нейните сексуални забавления с инспектор Иванович. И така, докато стигнем до развръзката – договора за покупко-продажбата на наследството на Беатрис, който тя изненадващо отхвърля с мотива, че в града има нещо, което може да я задържи – една любов. Все пак тя заминава. Продава всичко и се връща в Лондон. Георги, заради когото е била склонна да остане, не откликва на чувствата й по начина, по който тя иска. Все пак нищо не е както във филмите. Или по-точно е като в мелодрама без щастлив край. Важна тема в романа е културата – какво е останало от нея след всичко преживяно, но заедно с това значимо място има и любовта. „Сто дни дъжд” е и авангарден модерен роман, в който чрез фрагменти и лирически отклонения авторът успява да постигне усещането за живота като процес, да разкаже множество истории, да възстанови спомените от предци и близки, от войни и кризи, от музика и филми. Има нещо живо, жизнеутвърждаващо, дори и малко патетично и меланхолично, но истински поетично в тази динамична и откровена проза. Романът ясно показва, че живот, който веднъж е разглобен и е излязъл от рамките си, трудно може да бъде възстановен. Но това все пак, искаме или не, е реалният живот, в който остават следи от красотата му, макар и във вид на лични фантазии и надежда, че все още е възможен някакъв обрат. Но чак след стоте дни дъжд… Милош Латинович (р. 1963) е сред водещите сръбски писатели днес. Автор е на 6 романа, сборници с разкази, есета и пиеси. Прозата му е преведена на английски, унгарски, словашки, македонски, а сега вече и на български. Носител е на Наградата на литературното дружество на Войводина, „Стеван Пешич“ и „Златен слънчоглед“ – за книга на годината (романа „Сто дни дъжд“).