Краят на историята

Поток на съзнанието, изповед, откровение, монолог... Нито едно определение не би могло да обхване спецификата на този неконвенционален роман, или може би пространно есе, за една трудна любов и за писането на любовен роман. Дейвис е ту героиня, ту автор на повествованието и в това раздвоение мисълта й ту се лее, ту се лута из дебрите на забравата и незабравата, на страданието, разкаянието, ревността и самотата. Сравняват я с Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган и Джийн Рис, но тя е Лидия Дейвис, непредвидима, неподражаваща и неподражаема. Читателят ще усети силата, дълбочината и горчивия хумор на тази модерна, дръзка проза само ако се потопи в словесното течение, без да се стреми да го затваря в рамки и категории, било жанрови, било емоционални, защото то приижда, прескача прегради и се разлива без предел. „Краят на историята“ е несантиментален роман за една история отвъд края, когато нищо не може да бъде върнато назад, нито поправено, а единственият лек е болезненото описание на анатомията на сърдечната връзка и безпощадният себеанализ и самоирония. Според „Ню Йоркър“ Лидия Дейвис е „един от най-оригиналните умове в съвременната американска белетристика“. Открояваща се със свой характерен глас и почерк, тя е известна най-вече като майстор на кратката проза и преводач на произведения от Марсел Пруст, Гюстав Флобер, Морис Бланшо, Мишел Фуко, Мишел Лейрис. Преподава творческо писане в Университета в Олбъни. Лауреат е на над 10 престижни награди за литература и превод, сред които „Ман Букър“ през 2013 г. Първият й брак я обвързва с Пол Остър, в момента неин спътник е художникът абстракционист Алан Коут. „Краят на историята“ е дебютният й роман. Поток на съзнанието, изповед, откровение, монолог… Нито едно определение не би могло да обхване спецификата на този неконвенционален роман, или може би пространно есе, за една трудна любов и за писането на любовен роман.