Бог: неговият живот и творчество

„Бог: неговият живот и творчество” – както може да се очаква от книга с подобно заглавие – е един от най-смелите експерименти на Д’Ормесон, смесващ жанрове като любовна история, криминален роман, поезия в проза, теологичен трактат и автобиографичен монолог като поток на съзнанието. Привидно фокусирал се върху въпроса за вярата и нейния отпечатък върху човешката личност и етика, авторът ни омайва с всевъзможни истории – за живота на интелектуалци и хора на изкуството като Шатобриан, Ортанс Алар и др. – и успява да ни убеди, че „всичкото и нищото не се различават едно от друго”. На пръв поглед животът на Жан Д Ормесон (или Жан д О, както с обич го наричат в родната му Франция) е предопределенa още преди раждането му. Потекло и възпитание като неговите са се оказвали прекалено тежко бреме за мнозина. Роден през 1925 г. от сродяването на две стари, благороднически фамилии, той прекарва детството си в семейния замък на майка си, докато баща му, Андре Льофевр, маркиз на Ормесон, е дипломат и пълномощен министър в Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро. Младият благородник получава задължителното за произхода си добро образование и по всичко личи, че му е писано да продължи семейната традиция като по-големия си брат Анри, висш чиновник във френските колонии и финансист. Но в съдбата на всеки човек има малка вратичка и парченце от пъзела на живота е оставено в ръцете на Призванието. Жан Д Ормесон не се бои да следва призванието си. Философията и литературата стават негова стихия още в младостта му. Романи като “Историята на скитника евреин”, публикуван за пръв път на български от издателство “Парадокс”, не са философски трудове, но не са и просто развитие на даден сюжет. В книгите му множество различни мотиви се преплитат – исторически реалии, културни архетипи и лични спомени танцуват изящен кадрил. Това че писателят е удостоен с членство във Френската Академия и Почетния легион, списва колонка във в. “Фигаро” и е един от най-обичаните съвременни френски интелектуалци, се дължи на неспокойния му дух, а не толкова на огромната му начетеност и социалния му статус.