И вечността не стига

Франсоа Чън (1929) е китайски писател, поет, преводач и калиграф, натурализиран във Франция през 1971 г. Завършил университета н Нанкин, през 60-те години завършва и престижното парижко Практическо училище за висше образование. На 13 юни 2002 г. е избран за член на Френската академия, той е първият избран азиатец в нея. Кавалер на ордена на Почетния легион. Автор е на 39 книги (включително албум със собствените му калиграфии) – поезия, романи, есета, в които тече непрестанен диалог между Изтока и Запада, между Китай и Франция. „И вечността не стига“ представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан’ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги заедно. „Тази страст отговаря на цялата носталгия, скрита в дъното на душата ми – споделя Чън. – Този роман е написан от човек, преживял много, изстрадал много, изгубил много, така както аз напуснах моята земя, оставих целия си живот, макар и никога да не съм съжалявал за изгнанието, напротив.“