Г-н Холмс. Лек мисловен трик

А вече и филм с Иън Маккелън и Лора Лини. Годината е 1947-а, а Шерлок Холмс, вече 93-годишнен, оттеглил се от активна дейност, живее в усамотена ферма в графство Съсекс със своята икономка и малкия ? син. Гледа пчели, води дневник и се бори с все по-отслабващия си мозък. Хората обаче продължават да търсят от него отговори, което принуждава Холмс, в залеза на живота си, да се залови наново със случай, може би съдържащ отговорите на онези въпроси, които подсъзнателно си е задавал: за живота, любовта и границите на човешкото познание. Отличаващият се със своята елегантност и чувствителност роман "Лек мисловен трик" пресъздава по забележителен начин образа на най-прочутия литературен детектив и предлага зашеметяващо разследване на загадките на човешките взаимоотношения. "Кълин е необичайно изискан теоретик на човешката душа, а романът му е най-вече анализ на самия Холмс - и като литературен герой, и като олицетворение на човешкия стремеж да съчинява фикции. Многопластовата сложност на неговия Холмс подсказва, че неговата самоличност, а по индукция - и самоличността изобщо - е съвместно творение на много създатели в продължение на много години... А самият завършек на този прекрасен роман посочва недвусмислено, че животът никак не прилича нито на криминалните случаи, нито на описанията им. Те така и остават нерешени и един ден просто отмират." New York Times Book Review "Състрадателната творба на Кълин ни разкрива с удоволствие, че детективът в крайна сметка е бил човек. Накратко казано, макар романът да е замаскиран като поредното приключение на Холмс, Кълин всъщност ни предлага мъдро и трогателно разсъждение върху човешкия живот." Los Angeles Times "Невероятно постижение... Заклетият любител на Шерлок вероятно би нарекъл "Лек мисловен трик" ревизионистична творба, от която, между другото, научаваме, че Холмс никога не е наричал своя сподвижник Уотсън, а само Джон и че почти неизменно е пушел пури, тъй като не си падал особено по лулите. Най-същественото обаче е, че Кълин ни представя гения на наблюдателността, царят на логиката, в онази част на живота му, когато стареенето се е отразило сериозно на паметта и мисловните му способности. Повествованието ни пренася във времето, а нашият герой - нашият вечен герой - никога не е бил нито по-героичен, нито по-хуманен." Лорънс Блок, "The Village Voice"