Последното убежище

В тази книга ненадминатият майстор на словото Решат Нури се връща към годините си, свързани с любовта към театъра. Небивала зимна виелица. Скована от студ и вледеняващ вятър анадолска степ. Малка гара с блокиран от снежните преспи претъпкан влак... И един топъл салон, приютил за през нощта премръзналите в купетата хора. Така започва историята на дузината герои, които точно тогава откриват енергията на една-единствена, но обвързваща ги с невероятна сила прилика – съкровената, дълбоко стаявана в душите им любов към театъра. Точно в тази нощ най-неочаквано те решават да променят житейския си път и да основат театрална трупа, посвещавайки се изцяло на нея. С материалната и духовна подкрепа на Сервет бей, наследник на богат турски паша, започва всеотдайна работа. Подбор на репертоар от европейски и турски пиеси, изработка на декори и костюми, денонощни репетиции. Малката трупа от ентусиасти се разраства и тръгва на турне из целия Анадол. Успехите не закъсняват, а между тях са моментите на откраднато щастие, любов и страдание. Когато пише романа, Решат Нури е знаел, че краят му наближава. Но е искал да остави на поколенията преживяното по време на тогавашните исторически събития, разтърсили Турция – революцията от 1908 г., краят на султанската власт и обявяването на Турция за република, промените в мисленето на обществото. На фона на тези събития в романа се полагат основите на съвременния турски театър. Коварната болест не оставя време на писателя да довърши всичко. Живял и творил като жрец на духовността в Истанбул, в необятната Анадола, във Франция, като представител на ЮНЕСКО, в края на земния си път Решат Нури (1889–1956) намира сили и за тази книга – последното негово убежище. И ни предава посланието си – да следваме мечтите си въпреки всичко.