Последният остров

Жителите на малък уединен остров живеят в блажено разбирателство и хармония с природата. Но всичко драматично се променя, когато на острова се заселва „бащата на нацията“. Той вече не заема висшия държавен пост, но е запазил навика си – а и умението си – да властва. Реакция на конкретни политически събития, тази притча, в която героите нямат имена, пресъздава универсалния модел на всяка диктатура. Сред тътена на изстрелите, пукота на опожарената гора и красъка на чайките отеква предупреждението, че тиранията може да унищожи и най-задружното човешко общество. И че тоталитарната власт се нуждае не само от диктатор, но и от наивници, които безропотно да го последват. „Последният остров“ донася на Ливанели най-престижната турска награда за роман на името на Орхан Кемал.