Канела и барут

Лъскави блюда и бурни пиратски приключения са двата страхотни вкуса, които се съчетават добре в дяволития роман на Илай Браун Канела и барут. Оуен Уеджууд е великолепният, но малко превзет готвач на корабния магнат лорд Рамзи, докато капитанката на корсарски кораб Лудата Хана Мабът не гръмва Рамзи в упор и не пленява Уеджууд. Всяка седмица той трябва да се бори за живота си, като приготвя по едно великолепно ядене всяка неделя с наличните продукти на борда на „Летящата роза”. Провизиите на пиратския кораб не са никак обнадеждаващи: царевично брашно, чесън, сланина, оцет, зелени лимони, ром и противна пастърма с неясен произход, която моряците наричат „Сладката Мери”. Това са жалките продукти налични в килера, оплаква се Уеджууд в дневника си. Много по-интересни са плъховете, толкова дръзки и многобройни… Има с какво да се храни ордата, но продукти за изискани блюда? Уеджууд изповядва вярата си в кухнята, където създава особена теология на храненето. Капитан Хана Мабът настоява и той да сяда на масата с нея всяка неделя и да споделя вкусните корабни блюда, а разговорите им по време на вечеря често придобиват мистичен привкус. За мен устата е храм, като този, който Адам и Ева създали в пещерата, казва той в един момент. Храмът е отворен и от двете страни. От едната страна е познатият свят, огрян от слънцето и следващ реда, създаден от природата и човека. От другата страна е мрак и претворяване. Между двата полюса на раждането и смъртта, спокойствието и лудостта, се намира вкусът. Всичко това плюс опушени с чай равиоли с пълнеж от змиорка; тарт с манго и бренди и пълнена къртица! Някои от рецептите звучат малко модерно – но погледнах историята на равиолите и открих, че са били известни в Англия още през ХІV в. И понеже пиратският кораб отплува на Изток за среща със съдбата в Китай, напълно възможно е Уеджууд да избира паста мисо, сепия и лимонена трева - продукти, типични за голям супермаркет.