Елмър

„Разказвам истории с думи и картини – ето с какво се занимавам.“ Дейв Чант разговаря с Дейвид Маккий Докато седя в офиса на издателство Андерсън Прес, основано от Клаус Флъдж, и чакам да пристигне Дейвид Маккий, не мога да не забележа колекцията от артикули „Елмър“, разпръснати наоколо; фигурки, рекламни стоки – дори килим „Елмър“ пред внушителното бюро на Клаус. Тук съм, за да разговарям с Дейвид за живота му като автор на детски книги и за двадесет и пет годишнината от появата на първата книжка за Елмър, издадена от Андерсън Прес. Въпросът ми за произхода на Елмър накара Дейвид да си спомни първоначалната версия, публикувана през 1968 г. от Добсън Букс (с 48 страници, докато сегашната версия е с 32). „Имаше нещо като предговор, не започваше със самата история. Първата версия беше доста по-живописна, по-разхвърляна; разработката отдаваше много по-малко внимание на цветовете в съответните квадрати. После изцяло я прерисувах с друга техника, а текстът пренаписах. Изданието на Андерсън Прес е различна версия, но все пак историята е същата.“ Феноменалният успех на Елмър с простичкото, но въздействащо послание да уважаваме различните, придоби световно гражданство. В момента се работи по двадесет и втората история за Елмър; ще следват и още. Ала за Дейвид нито едно от заглавията не е по-важно от другите. Щом приключи с един ръкопис, веднага се захваща със следващия. Признава, че отношението му към Елмър може да се е попроменило с годините. „Фактът, че Елмър се приема добре и хората го харесват, определено ми доставя голямо удоволствие, но това чисто и просто е нещо, което правя – правя го колкото мога по-добре. Изобщо нямам представа на какво се дължи непреходното обаяние на Елмър. Разказвам историите, все едно че живея с него. Той ми разказва за някое от своите приключения – и понеже е доста по-голям от мен, ме принуждава да напиша книгата!“ Дейвид избягва да посещава много събития, посветени на Елмър. „С възрастта човек става все по-зает. Има много повече задължения и е все по-трудно да отделя време за работа.“ Не е възприел новите технологии, все още пише с писалка писма на хартия и не използва имейл и интернет. Книгите на Дейвид са му спечелили твърдо място в националния списък с книги за четене – в него Дейвид е ненадминат, тъй като е носител на значимо послание. Дейвид обича заглавия, които провокират въпроси и отговори – „такива, които да предоставят на възрастните и особено на учителите добри теми за разговор“. Счита, че голяма част от книгите му са предназначени както за децата, така и за възрастните. „Хората забравят, че книгата с картинки се споделя между възрастния човек и детето.“ Запознатите с творчеството на Дейвид ще се съгласят, че точно определен Маккий стил не съществува. Дейвид признава, че е обект на много и разнообразни влияния. Докато следвал изкуство, бил привлечен от фовистите, основно заради ярките им цветове. Дьорѐн, Брак и Матис му влияят много. „Освен това бях забравил колко много е повлиял на рисуването ми Брьогел. Разглеждах взаимоотношенията между хора и образи, нарисувани от мен в една от по-сложните ми книги – историите за Магьосника Мелрик. Тогава си дадох колко много Брьогел има там. Няма съзнание на наблюдателя – героите си живеят своя живот, а зрителят е просто един воайор. Мисля, че точно това чувствам, докато работя. Аз съм воайор. Познавам тези хора и записвам живота им. Може да рисувам жена, пресичаща пътното платно, но същевременно зная, че има три деца, които я чакат вкъщи, а съпругът й трябва да тръгва за работа. Усещам цялата обстановка около човека, докато го рисувам.“ Други влияния включват Стайнбърг, Андре Франсоа, Клее (вдъхновителят на Елмър), детските рисунки и средновековното изкуство. „Повлиян съм от какви ли не стилове – и ще продължавам да бъда. Мисля, че това е смисълът на изкуството – то не е нещо далечно и скъпоценно; то съществува, за да го вземеш, ако поискаш.“ Дейвид работи с различни техники не защото му писва да работи само с една, а защото иска да пробва нови неща, тъй като различните истории изискват различен подход. Начинът, по който работи с Елмър, се променя с годините. „В ранните истории беше акварел и може би аерограф в първото издание на Андерсън. Използвал съм и акрил като основа. Понастоящем използвам повече молив, гваш или цветни моливи. Трябва да се мине през няколко етапа, за да се постигне богатство на илюстрацията.“ Типично за него е да работи върху няколко проекта едновременно. Разказва ми, че винаги има платно на статива. Постоянно носи скицници, води си бележки и рисува за най-различни проекти, за които постоянно го молят разни благотворителни организации. Рисува семейни картички за рождени дни! (Какво ли удоволствие е да получиш честитка за рождения си ден, нарисувана лично от Дейвид?). Често рисува за вестници и списания – харесва му да бъде в ролята на наблюдател за възрастна публика. Филмовата компания на Дейвид е продуцирала някои от историите за Крал Роло и Г-н Бен, но днес той на практика не се занимава с филмови проекти. „Налага се да подбираш това, което искаш да правиш, а аз не съм така добър за работа в екип. Много по-щастлив съм, когато рисувам – тогава аз единствен решавам какво да правя. Книгите си представям на издателството напълно готов да получа отказ или предложения за редактиране. Но преди да се стигне до там държа да направя нещата така, както на мен ми се иска.“ Постоянно молят Дейвид да направи филм за Елмър. „В момента чувствам, че той си е добре като книга. Постоянно гледаме филми за всичко. Не е необходимо да правиш нещо само защото можеш.“ Все пак не изключва възможността да има филм за Елмър в бъдеще, но това не е проект, с който Дейвид би желал да се занимава лично. „Има няколко проекта, които бих искал да изведа докрай – а напоследък започвам да разбирам, че няма да имам време.“ Минава още половин час в приятни разговори, докато разглеждаме работата на Дейвид, когато Клаус вади от един шкаф оригинални рисунки на Елмър, които Дейвид не е виждал от десетилетия. Освен това Клаус споделя с вълнение новата колекция с рекламни стоки, посветени на Елмър. Първите разпечатки на новата книга на Дейвид, Елмър и наводнението, току-що са пристигнали и Дейвид ги вижда за първи път. Надничайки през рамото му, се уверявам, че това заглавие ще удовлетвори всички запалени фенове на Елмър. „Любимец на децата от 2 до 5 – при това съвсем заслужено“ — ТHE SUNDAY TIMES „Не се наемам да кажа кое ще ви достави по-голямо удоволствие в тази книга – непредвидимия сюжет или шантавите рисунки...“ — EVENING STANDARD