Писъци от Бейоглу

Фрагменти от болен, излъган, погубен живот. Гласовете на жени, чиито мечти са се превърнали в болка, срам и пепел. Сподавеният вопъл на момичета, лишени от правото на живот и себеуважение – горчивата утайка на веселия живот на квартал “Бейоглу” в Истанбул. Отритнати, подминавани, охулвани, проститутките от най-космополитния турски град разказват открито и непресторено своите истории, които оживяват в плътни и ярки краски чрез перото на Мурат Тунджел. Никой никога не би могъл да направи пълен пътеводител на “Бейоглу”, защото тук са събрани милиони парченца от пъзела на света. В “Бейоглу” цветовете са ярки, хората безкрайно интересни, а историите се случват в реално време и се помнят цял живот. Кварталът е разположен между кулата Галата и известния площад “Таксим” и вечер след залез слънце изцяло сменя одеждите си, превръщайки се в калейдоскоп от случки, който непрестанно мени своята конфигурация. “Опознах “Бейоглу” след няколко вечери, прекарани в компанията на приятеля ми журналиста Серкан Караджък. Признавам, че може би магията на квартала остава скрита за жителите му, притиснати от сивотата на ежедневието, но аз открих в Бейоглу един непознат и загадъчен свят. Останах възхитен както от обядите в „Рефик“ , така и от европейската църковна музика, която слушахме в двора на базиликата „Св. Антоний от Падуа”. Обикновено вечерта двамата със Серкан опитвахме от прекрасната ракия в „Чатъ“ и вечеряхме в Пера под звуците на класическа музика. Спомням си съвсем ясно евтината храна в Чичек Пасажъ , новооткритите парвенюшки заведения и носталгията, която ме обземаше, докато седяхме до скарата в гостилниците. По време на престоя си в Бейоглу открих, че там може да срещнете всеки – от най-влиятелния политик до най-дребния чиновник. Кварталът е дом за едни и място за развлечение за други. С падането на нощта падат всички задръжки и докато някои пият хапчета, за да видят света по нов начин, други си лежат кротко в леглото и чакат смъртта. След полунощ ритъмът на живота се забързва. Отвсякъде бучи музика. Младите момичета обикалят дискотеките и клубовете, а клиентите на заведенията се взират със замъглен поглед в чашите си. Времето тече толкова бързо, че никого не забелязвате. Изведнъж проблясват сините лампи на полицейските коли, патрулиращи из квартала. Булевард „Истиклял” гъмжи от таксита. Щом погледнете от улица „Имам Аднан” към безкрайния поток от светлина, не може да не се запитате: „Къде свършва Истанбул и започва Бейоглу, или може би е точно обратното?” По принцип не обичам предговорите, но в този случай реших, че си заслужава да разкажа накратко историята за появата на книгата ми. Посветих настоящите разкази на жените в Бейоглу, опознали тъмната страна на нощния живот. От опит научих, че те не обичат да говорят за трудностите, през които са преминали. Разговарях с няколко жени, всяка от които споделяше с мен, че иска да ми даде дневника си, но, разбира се, това така и не се случи. Разказите ми са вдъхновени от техните истории. Признавам, че нямам почти никаква заслуга за съчиняването им, и бих искал да благодаря на жените, които ми помогнаха да надникна в непознатия свят на платената любов. Искрено съм благодарен и на приятеля ми Серкан Караджък, който ме напътстваше и придружаваше по време на пътуването ми из загадъчния Бейоглу.”