Нож. Сборник разкази

„Нож” от Роналдо Корея де Брито е книга за времето. Всеки от разказите, единайсет на брой, показва едно от неговите лица, които идват от онова Време с главно „В”, веществото, което – както казва Борхес – формира хората и техните различни възприятия. Жестовете на героите зависят от неравномерната тежест на протичането на чадовете. Годините закъсняват за жени като Донана, Алденора, Делмира или Сиса и ритъмът на външния живот се противопоставя на забавения каданс на живота с мирис на смърт. Силният стремеж към нови времена не винаги ги води към бъдещето. За тях, а и за много от мъжете – Стареца, Леонардо Безера, Отасилио Мендес, Анселмо Дантас - повече миналото диктува какво ще дойде в бъдеще, отколкото неясното настояще. Те зависят едни от други, от преживяното и не винаги преживяно от тях. Като че ли веществото на времето не толкова ги формира, колкото ги деформира, лепкаво, настойчиво, и ги кара да отклоняват погледа си от други преживявания. Все пак има внезапни събития, които нарушават забавения ход на дните. Като с нож прекъсват веригата на повторенията и налагат друга възможност. Читателят, пленник на наситеното с очакване повествувание, се научава, разказ след разказ, да очаква развръзката, нож с две остриета, и понякога внезапно се стряска от смешен вместо изпълнен с мъка или ужас финал. В послеслова си към книгата Дави Аригучи отбелязва, че и изненадата на хумора е част от плътността на предхождащото време. За да се противопостави на влачещото се време, има и един друг нож, този на сухата и директна проза, метафорична, но поваляща, в която са закодирани разказите. Те са може би най-добрите уроци, които Роналдо Корея де Брито дава на читателя: препратката на частното към общото, на единичното към универсалното, зависещи от съблюдаването и пресъздаването на гласовете, които разказват, като се избягва изкуствеността на имитацията и се кондензира в бързи истории неповторимото време – този порест материал.