Така

„Из алеите на Градината пак можем да вървим, да гледаме черните дървета на този месец декември, да гледаме децата, погълнати от едната невинност да играят в градината без нищо да виждат от нас. Да, можем да крачим и двамата из очертаните алеи, да не се гледаме, няма смисъл, защото знаем, че ние сме, вие и аз, в тази градина открай време. И когато ви изпращам до разтворените решетести двери от ковано желязо, и когато вие напускате охранявания периметър, когато аз не ви гледам, когато вие сте извън, когато напредвате, затварям очи и ви виждам чак до мига на изчезването.” На 10 юли 2014, годината, в която отбелязваме столетие от рождението на Маргьорит Дюрас, на 61 г. в Париж почина Ян Андреа, псевдоним на Ян Льоме, който лично Дюрас му дава още при първата им среща през лятото на 1980 г. Ян Андреа е последната голяма любов на писателката и неин неотлъчен спътник до самата й кончина на 3 март 1996 г. Той написва три книги за нея: „М. Д.”, „Тази любов” и „Така”. Настоящата книга се превежда на чужд език и издава за пръв път извън Франция, в България. Така вечността може да продължи за двама.