Ние, врабчетата

ВСЕКИ НА ТОЯ СВЯТ СЕ Е ПОЯВИЛ РАЗЛИЧНО. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава - само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос. Дървото, и то никне като тревата, само че е много по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. Наесен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, Врабчетата, му казваме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, но мигар можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разбере! Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да научи със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи. Но дървото е добър съсед и ако си направите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от лоши деца и от котките.