Всичко е пламък

Но писъкът може да се противопостави на историята: Селим Илери в 40-годишнината на своето творчество с новия си роман „Всичко е пламък“ за пръв път гледа на днешния ден с очите на историята. „Вече знам, че някои хора... голяма част, така ще живеят вечно, безпомощни, измамени, поддадени на властта, винаги смазани, винаги презрени и хиляда години след Ирина, бедни... Бедни!“ „Сбърках в идеалите си. В борбата за Великото изкуство. В това, че след като Изтокът и Западът се обединят, светът ще стане по-добър...“ „Властта е празно величие. Властта отравя най-големия ви идеал. Ако властта не се бе намесила, все още можех да вярвам, че Великото изкуство ще спаси човека! Великото изкуство няма да може да спаси никого! Изтокът и Западът още хиляда години няма да се обединят!“