Форма на живот

Скъпа Амели Нотомб, Аз съм редник в американската армия, името ми е Мелвин Мапъл, можете да ме наричате Мел. На служба съм в Багдад от самото начало на шибаната война, вече шест години. Пиша ви, защото страдам като животно. Имам нужда от малко разбиране, а вие ще ме разберете, сигурен съм. Така започва уникалната кореспонденция между един измислен войник и Амели Нотомб, чиито талант, въображение и способност да манипулира читателите както пожелае са многократно доказвани. Неимоверно затлъстелият Мелвин Мапъл използва храната като средство за бунт срещу войнишката си участ, като лек срещу чувството за вина, срещу дискомфорта, който изпитва заради участието си във войната в Ирак – война, която не разбира. Амели Нотомб получава читателски писма с килограми, но е трогната от вниманието на Мелвин, който е неин страстен почитател, и е заинтригувана от съдбата му. В хода на кореспонденцията тя размишлява за общуването на писателя с читателите му и за писането изобщо. А кое е загадъчната форма на живот? Дали булимията на Мелвин? Или съприкосновението на Амели с писменото слово? Авторката оставя читателя да си отговори на този въпрос, като междувременно интригата претърпява ненадеен обрат, а краят, както често при Нотомб, е неочакван.