Събрани съчинения (и други разкази)

Събрани съчинения (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие, защото е дебютна книга. В нея е поместен един от най-често цитираните разкази от литературата на ХХ век – Динозавърът, за който Итало Калвино казва: “...досега не съм попадал на [микроразказ], който да превъзхожда този на гватемалския писател Аугусто Монтеросо: “Когато се събуди, динозавърът бе още там.” Но в Събрани съчинения са включени още дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи съчувственото, но и хапливо отношение на Монтеросо към света: чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешния монолог на магната, изтерзан от музикалните амбиции на дъщеря си; разказаната на няколко гласа смърт на едно куче в Диоген също; първообразът на социалните мрежи в Един на всеки трима плюс няколко изтерзани писатели, няколко актриси любителки и една навеждаща на философски мисли крава. Със специален предговор за българското издание от... Ювелир. Артист на въздържаността и изчистения стил – свободен, бистър, прям. Archivos del Sur Преди него никой не е дебютирал така в литературата. Със сборник, озаглавен Събрани съчинения, който отгоре на всичкото съдържа най-краткия разказ на света, въстава срещу Патоса и започва от края, защото Събрани съчинения всъщност е заглавието на финалната история. Финална за книгата, не и за автора, който през последвалите години се постарава да достигне висотата на Рулфо и Борхес. Енрике Вила-Матас, El País Монтеросо е най-известен с Динозавърът, смятан от някои за най-миниатюрния разказ, писан някога. През 1996 г. в интервю за Massachusetts Review Монтеросо си припомня: “Още пазя първите отзиви за книгата: критиците възненавидяха Динозавърът. Оттогава много пъти съм чувал възмущения, че това не е разказ. На всички отговарям: вярно, не е. По същността си е роман.” MobyLives Хуморът на Монтеросо – който понякога се превръща в сатира – засяга еднакво всички ни, защото от мига, в който поемем първия си дъх, нищо човешко не ни е чуждо и допускаме грешки, и ставаме за смях. Ала зад сатирата у Монтеросо се крие море от спокойствие, сурово и горчиво, свидетелство за житейски опит и разочарования, които текстът е преобразил в мъдрост. Хорхе Руфинели, Texto crítico Монтеросо е един от шепата действително убедителни латиноамерикански експериментатори... От 50-те години на ХХ век той публикува – наред с другите си произведения – чудновати свръхкъси истории, в сравнение с които повечето от най-лаконичните американски разказвачи изглеждат плоски или старомодни. Събрани съчинения съдържа някои от най-добрите му текстове. The Review of Contemporary Fiction