Центурия сто малки романа река

Най-честият главен герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва мястото му да заеме дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, разсеяна фея, крадци на Вселени, явление, сън, даже и вик. На крачка от поезията и на една ръка разстояние от визуалните изкуства, тези текстове, наричани от техния автор “романи в миниатюра”, в крайна сметка сякаш приличат най-много на джаз вариации по общовалидни теми: усещането на човека за себе си насаме и сред хората, в града, в света. Подобни са и на моментални снимки от събития, в които обаче личат следи от продължителни процеси: един господин подслушва на спирката разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на невидима туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж случайно изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; гипсов паметник ликува от своята участ и своите гълъби, докато сърдитият му прототип го наблюдава с ненавист от близката пресечка; лишен от фантазия чревоугодник среща самия себе си на улицата; измирането на динозаврите е съпътствано с измирането на боговете им и никой не знае в каква причинно-следствена връзка са двете трагедии; площад беглец се рее из космоса... В Древен Рим сто гласуващи или воюващи заедно са се наричали “центурия”: в същия дух стоте истории на Джорджо Манганели (не просто автор, а “машина на времето”, както го нарича английският му преводач Хенри Мартин) са щедра извадка от хора, неща и отношения към нещата; нестройно множество от различни индивидуалности, събрани с обща цел и разказани с удивителен език и чувство за хумор. С предговор от Итало Калвино и специално за българското издание – от дъщерята на писателя Лиета Манганели. Джорджо Манганели (1922–1990) е писател, журналист, преподавател, преводач от английски (Едгар А. По, Т. С. Елиът, Хенри Джеймс, О. Хенри) и автор на пътеписи от Китай, Индия, Исландия, Дания, Ирак, Пакистан, Аржентина. Активно се включва в неоавангардната Група 63 от самото й основаване, заедно с Едоардо Сангуинети, Умберто Еко, Луиджи Малерба. Спечелва си славата на един от най-безстрашните експериментатори в италианската литература. За близо 30 години публикува над 20 произведения. Първата книга на Манганели, "Хиларотрагедия", излиза през 1964-та. Сред последвалите я са есеистичната "Литературата като лъжа" (1967), сборниците със статии "Алманах на самнитското сираче" (1973) и "Импровизации за пишеща машина" (1989), “кавърверсията” по Карло Колоди "Пинокио: една паралелна книга" (1977), романът от романи "Възхвала на тиранина" (1990) и др., включително няколко издадени посмъртно, като романа "Окончателното блато" (1991) или есето "Тихият шум на прозата" (1994). "Центурия. Сто малки романа река" (1979) е най-акламираната от книгите на Манганели. Според автора, всички текстове в нея са написани от септември до ноември 1978-а и се публикуват по реда на своето възникване: “...защото заедно очертават ако не общ сюжет, то със сигурност определен ритъм – ритъма на душевните ми състояния, които се редуваха абсолютно несъвместими помежду си, като хипотези за света, разказвани една след друга”. Неговият приятел Итало Калвино, който по същото време пише "Ако пътник в зимна нощ", откликва с ентусиазъм на черновата на Манганели: “Прекрасна книга, изключителен литературен жанр!... – и се оплаква: – Притеснявам се обаче: когато излезе и моята, която съдържа едва 10 романа и ще е на приблизително същата цена, как ще издържи на конкуренцията?” "Центурия" печели едно от най-високите отличия за белетристика в Италия – наградата Виареджо – и досега е преведена на 18 езика, сред които английски, френски, немски, португалски, китайски. Стоте сюжета са близки по дух до етюдите на Реймон Кьоно; чисто структурно родство ги свързва със съдържащия сто новели "Декамерон" на Бокачо, както и с центуриите на Нострадамус (съвкупностите от по сто четиристишни куплета, в които са организирани предсказанията му). Що се отнася до жанра “роман река” от подзаглавието, за който е типично мащабното обрисуване на цели родове или епохи – към него спадат съвършено различните по стил, обем и подход към реалността "Човешка комедия" на Балзак, "Буденброкови" на Томас Ман или "Сто години самота" на Гарсия Маркес. Тъй като схващането на Манганели за романа е “40 реда плюс два кубика въздух”, извършената в "Центурия" операция е именно по отстраняване на “въздуха” и оставяне на същественото. "Лабрюер, оплоден от въображението на Борхес." Le matin des livres "Сто романа от по страница. Литературно чудо!" Ким Монзò "Ваятел на злокобни сънища... и на парадоксални игри на свободата." Le Nouvel Observateur "В литературата на Манганели личи желанието за провокация, така характерно за авангардите, но и идеята, че литературата е произведение на човешката вещина не по-малко, отколкото самият живот. Разликата е там, че в произведението, създадено от вещината на автор като него, има такава свобода на движенията, от каквато животът е лишен." El País "Взета сама по себе си, всяка от тези драгоценни миниатюри е подривна игра с литературната и философската традиция: от класическата митология до екзистенциалисткия минимализъм, от булевардния роман до историите за духове. Взети заедно, стоте “романа” оставят впечатление за голям, сложен словесен лабиринт, който подмамва читателите в безкрайно дирене на скрити препратки или прилики, но и ги изправя лице в лице с темите, оставили отпечатъка си из цялата книга: болест, страх и екзистенциална безпомощност, нещастна любов и спорадични мярвания на свръхестественото. "Центурия" заслужава своето място сред постмодерните класики като "Невидимите градове" на Итало Калвино, "Игра на дама" на Хулио Кортасар и "Животът. Начин на употреба" на Жорж Перек." Times Literary Supplement "Джорджо Манганели е рядка птица – гений на въображението... При внимателен прочит на "Центурия" може би ще проумеем, че неизброимите катастрофи, които пълнят вестниците и преливат от малките ни екрани – страсти, слави, спортни подвизи, провали или триумфи, бракове, болести, кризи, катастрофи, – нямат отношение към душата, нито са в състояние да осветлят смисъла, който животът евентуално е готов да ни предложи. Това, което се случва в разказите на Манганели, надвисва над читателя като съдба и го отделя както от вече несъществуващото време на “преди”, така и от още ненастаналото време на “след”, оставя го увиснал в чезнещото “сега” на съзнанието." California Literary Review "Както огънят е пречистващ, "Центурия" е метаразрушителна: принася себе си в жертва (с което – и своите традиции), но оставя на мястото си нещо ново и чисто, често пъти истински омайващо." Review of Contemporary Fiction