Самотна гургулица (прози)

Книгата съдържа над дузина прози, както сам ги определя Фердинанди. Това са всъщност парчета от огледалото на неговия живот, чието начало се поставя на Орлово бърдо в Будапеща, столицата на довоенна Унгария. Ученическите му години преминават под тътена на съюзническите бомбардировки и ожесточените престрелки между съветски солдати и германски войници. Следват годините на сталинския комунистически гнет в Унгария, който впоследствие, през 1956 година, след напразния опит на демократично избрания унгарски министър-председател Имре Наги за „гласност и перестройка“, прераства в кърваво потушаване на Унгарската революция от съветските танкове. После идва емиграцията първо във Франция, където Фердинанди е черноработник, сетне в екзотичния свят на кръстеното иронично Пуерто Рико („Богато пристанище“), един от островите на Големите Антили. В залеза на живота си авторът се заселва в прозаичния свят на Флорида, откъдето свидетелства за събитията в „реформираща се“ Унгария от 90-те години и новия век. Дьорд Фердинанди (р. 1935, Будапеща) е унгарски писател, поет, критик и литератор. Член е на Съюза на френските писатели и на Международното унгарско филологическо дружество. Напуска Унгария след кървавото потушаване на революцията от 1956 г., емигрира във Франция, където в Страсбургския университет през 1959 г. придобива докторска титла по история на литературата. Преподава хуманитарни науки в Пуерториканския университет (1964−1976), по-късно сътрудничи на Радио „Свободна Европа“ (1976−1985), живее дълги години в САЩ. Публикувал е 56 книги с проза на френски, испански и унгарски език. Носител е на наградите „Атила Йожеф” (1995) и „Шандор Мараи” (1997) в Унгария, наградата „Сент Екзюпери“ във Франция, две награди на пуерториканския ПЕН клуб и др. Смятан е за един от доайените на унгарската емигрантска литература в Западна Европа и Латинска Америка.