Четиримата конници на Апокалипсиса

Благодарение на ума, трудолюбието и целеустремеността си, младият французин Марсел Деноайе успява да се сдобие с огромно богатство в Аржентина. Той спечелва доверието на баснословно богатия земевладелец Мадариага, влюбва се в дъщеря му Луиза и се оженва за нея. Под мъдрото му управление огромните земи на Мадариага процъфтяват. Но след смъртта на земевладелеца другият му зет – германецът Карл фон Хартрот, пожелава да разделят богатото наследство на Мадариага и заминава със семейството си за Германия. Под натиска на съпругата си Луиза, Марсел се премества със семейството си в Париж. Синът му Хулио е умен и талантлив младеж, който обаче пропилява възможностите си в безспирни гуляи, любовни завоевания и безделие, маскирано под формата на живот, отдаден на изкуството. Огорчен, бащата се дистанцира от сина си, който му нанася поредно разочарование – крои планове за съвместен живот с Маргарита, съпругата на техен близък. Но плановете на всички са объркани от призрака на четиримата конници на Апокалипсиса, които вещаят края на безметежното им съществуване и промяна във всеки един от тях. Безсмъртната класика на Висенте Бласко Ибанес – едновременно семейна сага и роман на идеите. Роман с култов статут за модерната цивилизация. Зловещите фигури на четиримата конници на Апокалипсиса присъстват в представите на модерната цивилизация не само с библейските си характеристики (според Откровение на св. Йоан появата им вещае края на света), а и със символичния образ, създаден от испанския писател Висенте Бласко Ибанес в този му роман. Веднага след първото му издание той е преведен на всички големи световни езици, а Холивуд няколкократно го претворява на екрана с едни от най-големите си звезди. Малко са произведенията на световната литературна класика с такъв култов статут и с такова огромно влияние едновременно върху масовото съзнание и модерното изкуство. Влиянието на романа на Бласко Ибанес не подминава и България. Димитър Димов, както сам признава писателят, е под силното му въздействие („Осъдени души”, „Тютюн”). По-прецизният изследователски поглед към творчеството на българския писател лесно може да открие в него творчески идеи и черти от поетиката на испанския класик. Сега безсмъртната класика на Висенте Бласко Ибанес излиза за пръв път на български в същинския си вид и в превод от оригинала. Книгата излиза в поредицата „Световна класика” на издателска къща „Персей”, включваща както нови издания на любими творби, така и непревеждани досега шедьоври на световното литературно наследство. Преводът е на Румен Руменов, претворил на български водещи класически и съвременни испански автори. С изключително майсторство преводачът пресъздава невероятния стил на Бласко Ибанес, вариращ от извисяващи поетични образи до стъписващи натуралистични епизоди с катарзисно въздействие. И в момента „Четиримата конници на Апокалипсиса” е един от най-превежданите и издавани испаноезични романи в световен мащаб. Литературните изследователи го нареждат сред най-добрите книги с пацифистка насоченост, наред със „Сбогом на оръжията” на Хемингуей, „На Западния фронт нищо ново” на Е. М. Ремарк и „Параграф 22” на Дж. Хелър.