Творците на памет

Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от събития, случили се до три десетилетия по-рано. Ноел можеше да запомни почти всичко, което му подхвърляха лекари и журналисти. Бяха му нужни не повече от две-три секунди размисъл, за да запамети списък от петдесет произволни думи на почти всеки език; можеше да изреди стойността на числото пи до стотния десетичен знак; можеше да запамети тесте разбъркани карти за по-малко от шейсет секунди, осемнайсет тестета – за час, стоцифрено число – след като го чуе веднъж бързо, петстотинцифрено число – за час. Можеше да прави всичко това, но не искаше. Можеше да рецитира стихотворения, ако го помолят, но никой не го молеше. Всичко останало или го отегчаваше, или го измъчваше и му причиняваше убийствено главоболие. Защо само поезия, питаха доктор Ворта и помощниците му, като предполагаха, че звуковете и ритъмът по някакъв начин усилват паметта. „Защото поезията е зенитът на творческия потенциал“, отвръщаше Ноел. „Нищо не прониква толкова дълбоко в кръвта и душата. Никога не го забравяйте…“ „Роман, който отмества границите на очакванията и дръзва да бъде различен. Творците на памет е едно чудо.“ ― Edmonton Journal „Пример за творчески размах... дълбоко вълнуваща книга. Джефри Мур показва високо майсторство в пресъздаването на човешките характери. Упадъчната престореност на Норвал, липсата на зрялост у Джей Джей и женската колебливост на Самира – всичко е обрисувано с финес.“ ― The London Times Literary Supplement „Лъкатушеща, трагикомична и изключително забавна книга… Творците на памет е сред малкото романи, които съчетават хумор, патос, сатира, любов, приятелство, надежда и цинизъм в едно книжно тяло… Подобно на Животът на Пи, Творците на памет е една от онези истории, които са твърде фантасмагорични, за да бъдат истински, но в същото време са разказани по толкова убедителен начин, че почти им вярваме. Проникновената проза на Джефри Мур оставя читателя без дъх и го кара да се чуди и мае какво точно му се е случило.“ ― The Link „Изкусна… хипнотична книга… четеш и сякаш се потапяш в топла вана, пълна с думи и идеи.“ ― The Gazette „Творците на памет е изключително ерудирана книга, написана с доведена до съвършенство елегантност. Романът е страхотен, пълен с патос и ирония, ексцентричен, сатиричен, трагикомичен и много предизвикателен. Наслада... красота... вдъхновение – какво друго да кажа? Прочетете го.“ ― Chatshow Network „Удивителна съвременна приказка за чудатостите на паметта и сетивата.“ ― Edinburgh-festival.com „Ключовите характеристики на неговата проза са способността му да създава убедителни образи и добре премерената комбинация от топлота, проникновение и разтърсващ хумор.“ ― The Independent „Не се случва често да не мога да отсея документалното от фикцията... Мур използва гения и синестезията на Ноел, за да създаде красиви описания на колоритни герои и неговите преживявания с болната му от Алцхаймер майка, за да пресъздаде агонията от това да наблюдаваш безпомощно бавното угасване на близък човек... Много силна книга.“ ― The Lancet „Много добър пример за заплетен като кръстословица постмодернизъм: игра, която носи наслада; уравнение, чиито неизвестни се попълват с огромно удоволствие. И въпреки това разказът е незабравимо човечен.“ ― Scotland on Sunday „Притежава всички съставки на забавна и изкусителна мистерия… Мур не за първи път демонстрира способността си да рисува героите си с фин почерк.“ ― Quill & Quire „Носителят на Commonwealth Writers Prize за пореден път доказва таланта си… Изкусният и сложен строеж на романът е свидетелство за огромното му въображение.“ ― Winnipeg Free Press „Усетът на Мур към комичното е неоспорим… Странните взаимоотношения между сина, който не забравя, и майката, която не помни, са изпълнени със смях и надежда…“ ― Hour