Любовен саботаж

На седемгодишна възраст Амели Нотомб, френското дете чудо, което всяка година пише по един роман (от които 11 издадени от ИК „Колибри“), е принудена да напусне любимата си Япония и да се премести с родителите си в Китай – страната, в която децата от дипломатическото гето се отдават на безмилостни битки помежду си, но и в която Амели ще изпита първата си детска любов към жестоката и недостъпна Елена. По този роман пътуване в сърцето на детството са създадени опера и театрална пиеса, а авторката е удостоена с Наградата за призвание и с наградата „Шардон“. Не случайно избрах глагола саботирам. Не знаех нищо за етимологията му, но чувах в него думата „сабӝ“ и мислех за моите тичащи крака. Елена искаше да се „саботирам“ за нея, тоест да се стъпча със собствените си крака. Тичах и си представях, че земята е моето тяло и че го тъпча с дървени обувки, за да се подчиня на моята хубавица, и че ще го тъпча, докато изпадне в агония. Усмихвах се на тази прекрасна перспектива и все по-усилено „саботирах“, като минавах на по-голяма скорост.