Малко

Малко… една кратка дума, един голям роман. Историята на два живота, преплели се в една среща на гробище – на 11 годишната Дердà, дъщеря на рейнджър, която е омъжена за сина на шейх на култ; и Дѐрда „Гробарчето“ – на същата възраст, но дете на осъден крадец; историята на живота им, покрита с насилие, подготвяща ги един за друг в продължение на 40 години; история за съдбата, изразително написана без да бъде спестена и дума, която разказва перипетиите на двете деца. Роман за младежкото насилие, житейската жестокост, силата на любовта, целеустремеността на амбицията; насилие от началото до края; роман написан с ведростта и богатството на езикови орнаменти и неповторимо майсторство… Може би ще кажеш „Колко ли може да опознаеш човек само от снимките му и от новините за него?“. Прав си. Вероятно съвсем малко… Тогава нека го кажа така: Познавам те малко… Малко… Забеляза ли? „Малко“. Съвсем мъничка дума. Но в нея има две букви, които значат много – Алфа и Омега. Началото и краят. А между тях има цяла една азбука. И с тази азбука се пишат десетки хиляди думи. Написани са стотици хиляди мисли. Дори думите, които бих искала да ти кажа, но не мога да напиша, дори те са заключени между тези две букви. Едната е началото, другата – краят. Но сякаш са били създадени една за друга. За да бъдат четени заедно. Сякаш са преодолявали една по една всички букви помежду им и са се срещнали в тази дума. Като ти и аз… Затова може би „малко“ е повече от „много“. Може би малкото е колкото живота и смъртта! Може би, казвайки, че те познавам малко, аз те познавам повече от мен самата. Може би означава, че, макар да не знам, правя всичко възможно да науча. Може би „малко“ означава всичко. А може би е единственото, което бих могла да ти кажа…